ПРОМЕНИ В КРЪВООБРЪЩЕНИЕТО ПРИ ФИЗИЧЕСКИ НАТОВАРВАНИЯ

Проф. Доротеа Стефанова, проф. Константин Бичев, проф. Елена Киселкова

Временни промени при натоварвания с цикличен характер

Физическите натоварвания повлияват значимо дейността на сърдечносъдовата система. Измененията на нейните функции при натоварване са по същество адаптационни реакции, чрез които организмът се приспособява към изискванията на мускулната работа (засилено кръвоснабдяване на работещите мускули, богат приток на кислород към тях, енергийни и градивни вещества, своевременно отстраняване на разпадните метаболитни продукти и др.).

Временните промени засягат както работата на сърцето, така и тонуса на съдовата система. В тяхното развитие могат да се дефинират три периода:

• Период на начално усилване на дейността на сърдечносъдовата система с продължителност от 20-30 s до 2-3 min, през който показателите на кръвообращението (честота на сърдечните съкращения, систолен и минутен обем на сърцето, кръвно налягане, скорост на кръвния поток и др.) се променят, като величините им достигат нива, адекватни на тежестта на започналото натоварване;
• Период на устойчиво състояние (steady state), през който величините на сърдечносъдовите параметри се установяват на относително постоянни нива;
• Период на възстановяване на кръвообращението след прекратяване на натоварването, през който сърдечната дейност, кръвното налягане и други показатели се доближават или напълно се възстановяват до изходните си (преди натоварването) величини.

По съществени временни промени са следните: увеличаване честотата на сърдечните съкращения, увеличаване на систолния обем на сърцето, увеличаване на минутния обем на сърцето, промени в кръвното налягане, усилване на кръвния  поток към работещите мускули, както и възстановяване на сърдечната дейност и кръвното налягане след прекратяване на натоварването.

Увеличаване на честотата на сърдечните съкращения

Това е най-характерното изменение в дейността на сърдечносъдовата система, което зависи в голяма степен от нарастването на тежестта и извършената работа и консумацията на кислород. Зависимостта на честотата на сърдечните съкращения от интензивността на физическото натоварване има линеен характер, докато натоварването достигне определено високо ниво. От този момент зависимостта става нелинейна, като честотата на сърдечните съкращения продължава да нараства до достигане на индивидуални пределни величини, които се определят от нивото нивото на физическата работоспособност, здравословното състояние и възрастта. Известно е, че при отслабване на функцията на автоматизъм на синусовия възел на сърцето (например в резултат на заболяване, тренировъчно-състезателно пренапрежение и др.) частотата на сърдечните съкращения може да не надхвърли 120-130 уд./мин. дори при пределни натоварвания.

В зависимост от интензивността на мускулните усилия, тренираността на индивида, ефективността на предварителното разгряване на организма, характера на стартовата реакция и др. честотата на сърдечните съкращения достига по-бързо или по-бавно до устойчиво състояние.

По величината на пулса по време на физически натоварвания може да се съди дравнително обективно за степента на работното напрежение на сърдечносъдовата система и респективно за тежестта на извършената работа; при равни други условия ускоряването на пулса е показател за по-голям енергоразход.

При високоинтензивни натоварвания с времетраене до 30-40 s (анаеробно енергоосигуряване) пулсът се колебае в границите 160-190 уд./мин, а при подобни натоварвания с времетраене 3-5 min пулсовата честота може да достигне до 220-230 уд./мин. При такъв висок пулс обаче, поради значително скъсяване на диастолата, се малява възможността за кръвонапълване на сърцето, систоличният му обем се понижава и сърдечната работа става недостатъчно ефективна - условно казано, сърцето започва да се съкращава полупразно. В подобни случаи става въпрос за т.нар. „критична честота на пулса“. Приема се, че при нетренирани лица пулсът става неефективен при достигане около 180 уд./мин, а при добре тренирани - около 210 уд./мин.

При изпълнение на едно и също по тежест натоварване честотата на сърдечните съкращения у тренирани лица нараства по-малко в сравнение с тези у нетренирани. По-кратко при тях е и времето, необходимо за стабилизиране на сърдечната работа на съответно работно ниво. От друга страна, в процеса на повишаване на тренираността на сърдечносъдовата система една и съща по тежест работа започва да се извършва при по-малко напрежение на сърцето, т.е. при по-ниска честота на съкращенията му.

Увеличаване на систолния обем на сърцето

Със започване на мускулната работа сърдечният мускул повишава силата на своите съкращения и от величина на систолния обем в покой 60-100 ml кръв за всяка камера на сърцето, той нараства до 120-140 ml при физически натоварените лица, а при тренирани той може да се увеличи до 200-220 ml. Повишаването на силата на сърдечните съкращения при натоварване позволява по-пълно изпразване на сърдечните камери и използване на техния остатъчен (резервен) обем кръв. Но възможността за нарастване на систолния обем се обуславя и от увеличаването на вместимостта на сърдечните кухини, респективно от по-доброто им кръвонапълване като адаптационна проява в процеса на системни натоварвания.

Степента на повишаване на величината на систолния обем зависи от редица фактори: на първо място, пряко от мощността на извършваната работа, респективно от кислородната консумация. При мускулна работа систоличният обем се увиличава по-бързо от честотата на сърдечните съкращения. Неговата величина се приближава до максимума си при честота на сърдечните съкращения около 110-120 уд./мин. и консумация на кислород около 40% от максималната ѝ стойност. Нарастването на систолния обем зависи още от вида на натоварването (динамично или статично), положението на тялото, условията на работа (надморска височина, температура на околната среда) и др.

Увеличаване на минутния обем на сърцето

Това е един от най-важните механизми на адаптирането на организма към изискванията на физическите натоварвания. Промените на величината на минутния обем се определят от вегетативните влияния върху сърдечната дейност и съдовия тонус, а също и от съкращенията на скелетната мускулатура. В резултат на намаляване на тонуса на парасимпатикуса и усилване на симпатиковите влияния нараства както честотата, така и силата на сърдечните съкращения, а с това и обемът и степента на нагнетяване на кръвната маса в аортата. От голямо значение е и повишаването на тонуса на съдовете в коремните органи, както и едновременно възникващата вазодилатация в работещете мускулатура. Пряко следствие от тези промени е увеличаването на разликата между налягането в артериалната и венозната част на съдовата система, което ѝ осигурява и необходимия приток на венозна кръв към сърцето. Немалка роля в това отношение играят и съкращенията на мускулите на долните и горните крайници и на коремната стена (действие на мускулните помпи).

Величината на минутния обем нараства в пряка зависимост от мощността на натоварването, респективно от интензивността на метаболизма и консумацията на кислород. При аеробни натоварвания необходимият кръвен поток може да се осигури предимно или за сметка на повишаването на честотата на сърдечните съкращения, или на нарастване на тяхната сила (т.е. на систолния обем). Така при едно и също по тежест натоварване минутният обем при нетренираните лица нараства предимно в резултат на нарастване на сърдечните съкращения, докато у добре тренирани - предимно за сметка на повишаване на систолния обем. При анаеробни натоварвания обаче действието на честотата на сърдечните съкращения и на систолния обем взети поотделно, е недостатъчно ефективно, за да може да се осигури голям минутен обем; при напрегната мускулна работа минутният обем може да се увеличи 4-6 пъти в сравнение с величината му в покой (3-6 l), което означава, че сърцето може да изтласква а аортата до 30-35 l кръв в минута (вероятно и повече). Подобно увеличение на минутния обем е възможно само в резултат на съвместното действие на два фактора: основно в резултат на повишаване на честотата на сърдечните съкращения и по-малко вследствие на нарастване на систоличния обем; докато честотата на сърдечните съкращения при тежки натоварвания се повишава примерно около 3 пъти спрямо стойността ѝ в покой, систолният обем нараства не повече от 2 пъти (с 50-60%).

Промени в кръвното налягане

Промените в налягането настъпват в началото на натоварването, прогресират в течение на първите 1-3min, след което се стабилизират на определено ниво. При равни други условия промените в налягането зависят право пропорционално от мощността на натоварването.

• Систолното налягане се повишава в резултат на увеличаване на силата на сърдечните съкращения, като при работа с максимална анаеробна мощност може да достигне до 15-180 mmHg, а при субмаксимални анаеробни натоварвания и до 200-220 mmHg. След прекратяване на натоварването налягането бързо се възстановява.
• Диастолното налягане обикновено се понижава при натоварване, което се дължи на разширяване на артериалните съдове и пропускане на повече кръв към работещите мускули. В някои случаи, особено след тежки натоварвания, се установява „нулев (безкраен) диастолен тон“. 

Приема се, че нулевият диастолен тон може да бъде както показател за висока функционална способност на сърдечносъдовата сисетма - проявление, вероятно обусловено от повишаване на силата на съкращение на лявата сърдечна камера, така и признак на влошаване на функционалното състояние на кръвообращението - резултат от нарушаване на неговата регулационна способност (например вследствие на тренировъчно-състезателна умора). Природата на нулевия диастолен тон (физиологична или патологична) трябва да се обсъжда във всички конкретни случаи.

Усилване на кръвния поток към работещите мускули

При физически натоварвания скелетната мускулатура се нуждае от голямо количество кръв за задоволяване на повишаващата се консумация на кислород и енергийни вещества. При интензивна мускулна работа обмяната на веществата в работещите мускули може да нарасне около 100 пъти в сравнение с нивото ѝ в покой като в процесите на окисление се включват близо 80% от кислорода в кръвта (Аулек, 1979). Такъв напрегнат енергообмен изисква не само адекватно увеличаване на минутния обем на кръвообращението, но и рационално преразпределяне на кръвния поток, насочван с предимство към работещите мускули.

Някои данни показват, че в сравнение с останалите органи обемът на кръвния поток към скелетните мускули значително нараства с повишаване на интензивността на натоварването: от величина в покой 4-6 ml/min кръв на 100 g мускулна тъкан той може да се увеличи 15-20 пъти (до 100-150 ml/min на 100 g тъкан и да достигне до 88% от минутния обем на кръвообращението (Амосов и Бендет, 1989).

Повишеното кръвостабдяване на работещата мускулатура се осигурва по няколко начина:

• Чрез увеличаване на количеството (до 50 пъти) на функциониращите в нея капилярни съдове и тяхното разширение. Вазодилатацията в работещите мускули се дължи преди всичко на натрупващите се в тях разпадни метаболитни продукти (млечна киселина и др.), както и на недостига на кислород в гладкомускулните влакна на съдовите стени. Тя започва 5-10s след началото на натоварването и през първите 1-5 min на работата се стабилизира на определено ниво.
• Чрез вазоконстрикция в областта на коремните органи, функционално неангажираните мускулни групи и кожата.
• Чрез изхвърляне на кръвна маса от кръвните депа на тялото.

В процеса на преразпределението на кръвната маса по време на мускулна работа с динамичен характер голямо значение има и усилването на кръвния поток в сърдечния мускул. При анаеробни натоварвания например коронарният кръвоток може да нарасне неколкократно спрямо изходната му величина в покой ( от около 250 ml кръв в покой до 4 l/min).

Възстановяване на сърдечната дейност и кръвното налягане след прекратяване на натоварването

С прекратяване на мускулната работа рязко отслабва проприоцептивната аферентация, възбудимостта на симпатико-адреналната система намалява, а се повишава активността на парасимпатиковата ситема (повишава се тонусът на вагусовите нерви). В резултат на тези нервно-регулаторни промени сърдечносъдовата система намалява своето напрежение.

Понижаването на кръвното налягане обикновено е първият симптом на започналото възстановяване и се обуславя от намаляване на силата на сърдечните съкращения, понижаване на съдовия тонус и прекратяване действието на мускулните помпи. Характерно през първите 30-60s след натоварването е и изменението на пулсовата честота. Тя може да се понижи с 60-80% спрямо величината ѝ в края на натоварването, а в някои случаи и с 4-6 удара под изходната (т.нар. отрицателна фаза на пулса). Бързото забавяне на сърдечната дейност веднага след натоварване се наблюдава най-често при висококвалифицирани спортисти и в повечето случаи се третира като физиологично проявление - израз на силно повишен вагусов тонус.

Промени в кръвообращението при натоварвания със статичен характер

При динамичните по характер натоварвания (ходене, бягане, колоездене и др.) скелетните мускули последователно се съкращават и отпускат. По този начин те упражняват помпащо действие върху кръвоносните съдове (мускулни помпи) и подпомагат работата на сърдечносъдовата система.

По-друго е физиологичното въздействие на натоварванията със статичен характер (вдигане на тежести, елементи от борбата и гимнастиката и др.) При тях голяма функционална значимост има както изометрично съкращаващата се мускулатура, таки и задържането на дишането с напъване.

При удържане например на тежести с прави ръце над главата или при задържане на тялото в стойка на ръце изометрично работещата мускулатура притиска преминаващите през нея кръвоносни съдове и кръвният поток постепенно намалява. Това затруднява не само снабдяването на мускулите с кръв, респективно с кислород, но в някаква степен и общото кръвообращение. За това допринася и напъването при статични натоварвания, в резултат на което кръвният поток към сърцето, белите дробове и мозъка отслабва.

Минутният обем на сърцето по време на статично натоварване се поддържа за сметка на ускоряването на сърдечните съкращения. При това, за разлика от реакцията на кръвообращението при динамични натоварвания, при статичните систолното кръвно налягане се повишава незначително, а диастолното - съществено.

В статично работещата мускулатура (предимно анаеробно енергоосигуряване) постепенно се натрупва определено количество кислороден недостиг, който се ликвидира след прекратяване на статичното усилие, т.е. след отпускането на мускулите, когато се ускорява сърдечната дейност, повишава се кръвното налягане, усилва се дишането и др. Следователно промените в кръвообращението и дишането при статични натоварвания са по-силно изразени непосредствено след тяхното прекратяване, отколкото по време на самото им изпълнение. Това явление се нарича „феномен на Линдхард“. Неговото обяснение се търси в нормализирането на кръвния поток и увеличаването на минутния обем на сърцето след прекратяване на статичното усилие.

Отпускането на мускула след статично напрежение и разширяването на съдовете (в резултат и на действието на натрупаните метаболитни продукти - млечна киселина и др.) причинява реактивна хиперемия (компенсаторно обилно кръвонапълване на съдовете). В случаите, когато в статичното натоварване са ангажирани повече мускулни групи, възникващата след тяхното отпускане реактивна хиперемия става значителна. Това може да доведе до краткотрайно задържане на голямо количество кръвна маса в съдовата мрежа на мускулите и по този начин да наруши общото кръвообращение: понижаване на минутния обем на кръвообращението, намаляване на кръвоснабдяването на мозък и др. В някои случаи нарушаването на кръвообращението (например при неколкократно повдигане на голяма тежест) може да възникне бързо и да причини развитие на колапс.

Типове реакции на кръвообращението при натоварвания

Правилният анализ на реакцията на кръвообращението при натоварване позволява да се направят съществени изводи относно функционалната способност на сърдечно-съдовата система. Анализът може да обхване функционалните взаимоотношения в кръвообращението в различен диапазон. Но той винаги фокусира степента на еднопосочност на измененията на сърдечната дейност и артериалното налягане, което се налага от тяхната функционална взаимообвързаност. Известно е, че нарастването на честотата и силата на сърдечните съкращения при натоварване обуславя повишаването на систолното кръвно налягане и на минутния обем на сърцето, а понижаването същевременно на диастолното налягане - намаляването на периферно-съдовото съпротивление, и като последствие - добро кръвооросяване на мускулите.

Измененията на кръвообращението при натоварване зависят от:

• нивото на физическата подготовка на организма и от характера на натоварването;
• индивидуалните (конституционалните) особености на сърдечносъдовата система и от изходните величини на хемодинамичните параметри в покой;
• режима на живот и начина на хранене на индивида и др.

Приема се, че съществуват няколко типа реакции на кръвообращението:

1. Нормотоничен тип - изразява се в еднопосочност на измененията на пулса и кръвното налягане: изразено повишаване на пулса - с около 5-15 уд. за 10 s (с 40-100%) спрямо величината в покой, повишаване на систолното налягане - с 15-30 mmHg (с 15-30%) и умерено понижаване на диастолното налягане с около 5-20 mmHg (с 10-30%) като израз на разширяване на артериолите. Пулсовото налягане нараства, което косвено говори за увеличаване на систолния обем на сърцето. Възстановяването на измененията е бързо.
2. Хипертоничен тип - този тип реакция се обуславя от повишаването на периферно-съдовото съпротивление (повишаване на тонуса на артериолите) и се изразява в бързо покачване на систолното налягане (до 180-200 mmHg и повече) спрямо величината му в покой и значително ускоряване на пулса. Бързото покачване на систолното налягане, т.е. увеличаването на силата на сърдечните съкращения е компенсаторна проява в отговор на повишаването на периферно-съдовото съпротивление. Същевременно диастолното налягане не се променя или слабо се повишава. Като хипертонична реакция се таксува и по-значителното повишаване само на диастолното налягане (над 90 mmHg) без други изменения. Възстановяването на сърдечносъдовите параметри до изходните им стойности е забавено.
3. Хипотоничен (астеничен) тип - характерно за този тип реакция е голямото покачване на пулсовата честота при незначителни изменения на систолното налягане и обикновено променящо се диастолно налягане, времето за възстановяване е удължено. Следователно усилването на кръвообращението в този случай е функция не на увеличаването на систолния обем на сърцето, а на повишаването на честотата на сърдечните съкращения, което говори за неикономичност в работата на сърдечносъдовата система.

Обикновено нормотоничната реакция се наблюдава при добре тренирани организми, а хипер-, хипотоничната и дистоничната реакция - при нервноциркулаторни разстройства (заболявания, състояния на физическо пренапрежения и умораи др.) Тук трябва да се направят две важни забележки от практическа гледна точка:

1. В повечето случаи трите типа реакции на кръвообращението са адекватни на останалите данни от комплексните функционални изследвания на организма, както и на данните от спортно-педагогическите наблюдения върху спортистите.
2. В условията на физически натоварвания съществува известен хетерохронизъм в измененията в дейността на сърдечно-съдовата система и тази на двигателния апарат. Във функционално отношение сърденосъдовата система е по-лабилна, отколкото двигателния апарат, проявява по-голяма чувствителност от него към физически напрежения и по-бързо реагира с промени. За това говорят например случаите на проява на хипер- или хипо- реакция на кръвообращението на спортисти с добри (по данни от лабораторни изследвания) функционални възможности на нервно-мускулния апарат.

Трайни промени в кръвообращението

Трайните промени в кръвообращението отразяват повишено ниво на адаптационните възможности на организма към физически натоварвания. Основните промени са:

Брадикардия в състояние на покой

Тя се обуславя от усилващите се в процеса на системните натоварвания вагусови влияния върху сърдечната дейност. Намалената честота на сърдечните съкращения всъщност означава повишена икономичност на работата на сурдечния мускул. Изчисленията показват, че при пулсова честота на тренираното сърце 50 уд./мин, а на здравото нетренирано - 75 уд./мин, тренираното сърце прави годишно 13 млн. съкращения по-малко от нетренираното.

В зависимост от характера, продължителността и интензивността на натоварванията, тяхната системност и целогодишност, индивидуалните особености на сърдечно-съдовата система и др. брадикардията може да бъде: умерена (пулс 59-50 уд./мин); добре изразена (пулс 49-40 уд./мин); силно изразена (пулс под 40 уд./мин). При спортисти трениращи за развитие на издръжливост ( например бегачи на дълги разстояния), честотата на сърдечните съкращения може да се понижи под 30 уд./мин.

В повечето случаи брадикардията в покой е физиологично проявление и обективно доказателство за висока функционална способност на сърдечносъдовата система, по специално при спортисти с високи постижения. Понякога брадикардията не се преценява като показател за добро функционално състояние на кръвообращението, респективно като признак за висока тренираност (Дембо, 1989 и др.) по следните причини:

• Тя може да бъде особеност в индивидуалното развитие на сърдечносъдовата система (усилен вагусов тонус) с възможна генетична обусловеност. Известни са и случаи на наследствена брадикардия, когато при представители на 3-4 поколения от един и същ род, които практикуват физически натоварвания, се установява пулс под 60 уд./мин (в отделни случаи достигащи до 40 уд./мин - т.нар. ваготоници);
• Не се наблюдава абсолютна зависимост между появата, изразеността и динамиката на брадикардията и вида, обема и интензивността на тренировъчните натоварвания. Възможни са случаи на отсъствие на брадикардия или на наличие само на умерена такава даже при спортисти, интензивно работещи за развитие на издръжливостта. Отсъствието или наличието само на умерена брадикардия (например при спортисти-стайери) се свързва в някои случаи и с методиката на тренировъчните натоварвания. При чести, високо интензивни тренировъчни занимания, възможността за постоянно висок симпатиков тонус е реална. В подобни случаи парасимпатиковият тонус не успява да се прояви в достатъчна степен и в покой вместо изразена брадикардия се установява умерена брадикардия до нормокардия;
• Няма пълен паралел и между появата, изразеността и динамиката на брадикардията и величината на максималната кислородна консумация, приемана като критерий за висока работоспособност.
• Брадикардията може да бъде един от най-ранните признаци на тренировъчно-състезателна умора на организма, т.е. проявление на нарушаване на равновесието между симпатиковия и парасимпатиковия тонус и възникване на нервновегетативна дистония;
• Брадикардията, особено в по-изразените ѝ форми, може да бъде и патологично явление, признак на различни болестни състояния.

В зависимост от интензивността на натоварванията, периода на тренировъчната работа, прекъсванията на тренировъчните занимания и др. брадикардията може да се задълбочи, да намали изразеността си, да изчезне и отново да възникне в хода на годишния тренировъчен цикъл. Тя отзвучава напълно след окончателно прекратяване на активната тренировъчно-състезателна дейност.

Поява на хипотония (хипотензия)

Появата на хипотония при спортисти е резултат от понижаване на тонуса на съдовете, но при запазване и даже нарастване на съкратителната способност на техните стени (тоногенна вазодилатаця); при това артериалните съдове се разширяват и за сметка на увеличаване на тяхната разтегливост (еластичност). Тоногенната вазодилатаця в покой следва да се разглежда като ефект от многократното адаптационно разширяване на съдовете в условия на системни физически натоварвания.

Хипотонията у спортисти може да бъде и болестно предизвикана и в такива случаи разширяването на съдовете е резултат не само на понижаване на техния тонус, но и на отслабване на съкратителната им способност.

Увеличаване на размерите на сърцето

При системна физиологична хиперфункция на кръвообращението сърцето постепенно, компенсаторно увеличава своите размери. Това означава както разширяване на сърдечните кухини, респективно увеличаване на техния обем (дилатация на сърцето), така и увеличаване на масата на сърдечния мускул (хипертрофия на сърцето).

В основата на хипертрофията на сърцето лежат съществени структурни и функционални промени в неговата тъкан. Най-важни от тях са: увеличаване на обема на миокардните влакна и на количеството на миофибрилите и митохондриите в тях и активиране на обменните им процеси; образуване на нови капилярни съдове и развитие на гъста съдова мрежа и др. В резултат на това масата на сърдечния мускул нараства (увеличават се дължината и напречното сечение на мускулните влакна) и теглото на сърцето може да надхвърли 400 g (Antoni, 1986).

При спортисти могат да се наблюдават три стадия в развитието на миокардната хепертрофия:

1. Физиологичен стадий на хипертрофия. При него се наблюдава слабо увеличение на размерите на лявата сърдечна камера като общата конфигурация на сърцето остава близка до тази на сърцето на наспортуващи хора. Този стадий може да се установи у представители на различни спортни дисциплини с различен тренировъчен стаж;
2. Преходен стадий на хипертрофия. Размерите на сърцето се увеличават чрез разширяване и хипертрофиране на лявата камера, в по-малка степен хипертрофира и дясната камера. 
3. Патологичен стадий на хипертрофия. Настъпва в условия на продължителни тежки натоварвания, несъответстващи на функционалната подготовка на организма. При този стадий формата и масата на сърцето значително се променят в резултат на изразената дилатация и хипертрофия, както на лявата камера, така и на дясната. Тяхната съкратителна способност обикновено се влошава (миогенна дилатация и хипертрофия), появяват се субективни оплаквания за болка в областта на сърцето, поносимостта към тренировъчни натоварвания пада, постиженията видимо се влошават. При извършване на функционални проби се регистрират неблагоприятни реакции на кръвообращението и патологични изменения.

Първите два стадия от развитието на сърдечната хипертрофия се третират като физиологична адаптационна реакция на сърдечно-съдовата система, за което говори обективно доказваната при тях (в повечето случаи) висока работоспособност на организма. Те се различават от хипертрофията у сърдечно болни по три съществени пункта:

• Докато дееспособността на болното хипертрофирано сърце намалява, за физиологично хипертрофираното са характерни добър тонус на миокардните влакна и голяма съкратителна способност (тоногенна дилатация и хипертрофия); хипертрофираното сърце при тренирани спортисти може да изтласква около 50% повече кръв от това у нетренирани лица.
• Увеличаването на размерите на сърцето при физиологично обусловена хипертрофия е значително по-малко от това на сърцето при болестно предизвиканата.
• Физиологичната хипертрофия бързо отзвучава след прекратяване на интензивните тренировъчни занимания и течение обикновено на няколко седмици сърцето в голяма степен възвръща първоначалните си размери.

Физиологична хипертрофия на сърцето настъпва в около 49-60% от висококласните спортисти. Това означава, че хипертрофирането на миокарда не е задължително явление даже и при тежки натоварвания (Дембо, 1989). Приема се, че в подобни случаи хиперфункцията на сърцето се осигурява от компенсаторно усилване на процеса васкуларизация на миокарда (увеличаване на съдовата мрежа). Доста често отсъства и зависимост между увеличаване на размерите на сърцето и вида на тежестта на тренировъчните натоварвания.

Брадикардията, състоянията на хипотония и хипертрофия на сърцето у спортисти са основните компоненти на широко използваната в миналото „триада на тренираност“. Днес е очевидна необходимостта от внимателно анализиране, тестиране и оценка на трайните промени в кръвообращението във всеки конкретен случай.