ФИЗИОЛОГИЧНА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ДВИГАТЕЛНОТО КАЧЕСТВО БЪРЗИНА

Проф. Доротеа Стефанова

    В спортната практика понятието бързина отразява способността за придвижване в пространството с възможно най-висока скорост. В този смисъл тя се проявява най-ярко в спринтовите дисциплини на различните видове спорт (бяганията в леката атлетика, кънки бягането, колоезденето, плуването и др.). Различават се четири елементарни форми на проява на бързината:

1. Реактивно време на двигателна реакция;
2. Бързина на извършване на отделно движение;
3. Честота на движенията;
4. Скорост на придвижване.

    В спортната практика се проявяват и имат значение и четирите форми на бързината. Така реактивното време на двигателната реакция определя скоростта на реагиране на стартовия сигнал, бързината, с която ще реагира футболистът при промяна на ситуацията и други. Движенията, свързани с тези реакции, трябва да се изпълняват бързо. Това е от особено значение при спортните дисциплини от ацикличен вид - фехтовка, бокс, мятане диск и други. За много спортни дисциплини предимно с цикличен характер решаващо значение има третата форма на проява на бързината - честотата на движенията.

Наличието на голяма бързина на двигателната реакция още не означава способност за извършване на движения с голяма честота, нито способност за бързо извършване на отделни движения. Затова при развитието на физическото качество бързина, трябва да се обръща внимание и на четирите форми на нейното проявление.

    Реактивното време на двигателната реакция, зависи от скоростта на протичане на възбудните импулси по рефлексната дъга на съответното движение. Определя се от: времето за възникване на възбуждението в рецептора, времето за протичане на възбуждението по аферентните пътища на централната нервна система, времето за формиране на ответния отговор, времето за протичането му по еферентните пътища до мускулите и времето за възникване на възбуждение на мускулите и на реагирането им.

    Както се вижда, бързината на реакцията зависи главно от качествата на нервната система на спортиста, поради което тя по-трудно се поддава на развитие. Докато в началния етап на спортната тренировка с прилагане на специални упражнения, изискващи бързо реагиране (ниски стартове, реакции на непредвидени ситуации и други), се наблюдава скъсяване на времето на реагиране, т.е. напредване на тренировъчния процес се наблюдава стабилизиране на бързината на реакцията, като подобряването ѝ върви значително по-бавно.

    Бързината на реакцията зависи и от сложността на движенията. Докато първоначално реактивното време на сложните движение по-дълго, то в процеса на тренировката бързината на реакцията за сложни движения се повишава.

    Често погрешно се счита, че бързината на реакцията се повлиява отрицателно от увеличаване на мускулната маса на спортиста.

    Бързината като скорост на придвижване зависи предимно от честотата на движенията и от бързината, с която те се извършват. Повишаването на способността на човека да извършва движения с голяма честота е свързано със съответни изменения в организма му, които настъпват в него в резултат на тренировката за бензина.

    Качествата на нервно-мускулната система в много голяма степен определят скоростните възможности на човека. Максималната честота на движенията зависи от лабилността на нервно-рефлекторните прибори, осъществяващи движението. Колкото лабилността е по-голяма, толкова по-голям е и броят на движенията, които могат да се извършат за единица време. В този смисъл бързината зависи от подвижността на нервните процеси - от бързата смяна на възбудния със задружния процес.

    Чрез тренировката за бързина трябва да се постигне подобрение на координационните способности на нервната система и оттам на координацията на движенията, координацията между съкращенията на отделните мускулни - агонисти и антагонисти. високите координационни способности на нервната система са предпоставка и за скъсяване на бързината на реакция и на рефлексното време на движенията.

    Заедно с това спортистът трябва да притежава безупречна спортна техника, изразяваща се във възможност за точно дозиране и разпределение на напрежението в отделните мускулни групи. Предпоставка за добра техника е еластичността на мускулатурата, както и способността за разхлабването ѝ в периоди на отпускане. В противен случай мускулите синергисти трябва да преодоляват при съкращенията си допълнителни съпротивления от страна на антагонистите, а това неизменно намалява честотата на движенията.

    От значение за проявата на двигателното качество бързина е вискозитетът на мускулатурата, който определя вътрешното триене между мускулните влакна, а оттук - скоростта на мускулните съкращения.

    Степента на развитие на динамична сила също е фактор, определящ скоростните възможности на индивида.

    Биохимичната основа за развитие на скоростта на придвижване е преди всичко скоростта и мощността на мобилизацията на химичната енергия на съкращението. Скоростната работа (също както и силовата) зависи от резервите на АТФ в мускулите. Заедно с това обаче интензивното разграждане на АТФ при мускулните съкращения трябва да се придружава с бърз ресинтез в периода на отпускане на мускулатурата. Тъй като кислородната набавка при скоростните натоварвания е минимална, то ресинтезът на АТФ трябва да се осигури по анаеробен път посредством фосфокреатиновия и гликолитичния механизъм (анаеробното разграждане на глюкозата до млечна киселина).

    Това е характерно за бързите мускулни влакна, които преобладават в мускулите на спринтьорите. Счита се, че основна генетична предпоставка за развитие на скоростните възможности е наличието на повече бързи мускулни влакна.

    В резултат на тренировката за бързина се увеличават резервите от креатинфосфат и гликоген в мускулите. Краткотрайността на натоварванията за бързина изисква запасите от енергия да бъдат концентрирани на място в съкращаващите се мускули, тъй като организмът не може да разчита на другите депа, например на черния дроб. По същите причини в тренираният в скоростно отношение мускул се увеличава съдържанието на миозин, актин и дълги мускулни белтъци, поради което мускулатурата хипертрофира.

Развитие на двигателното качество бързина (скорост)

    Тренировката за бързина трябва да бъде построена така, че да дава възможност за изграждане на разглежданите морфофункционални изменения в организма. От това изискване произтичат средствата, които трябва да се използват, както и дозировката им.

    Определено може да се каже, че бързината се тренира най-успешно чрез изпълнение на движения с максимална скорост.Тя активира бързите мускулни влакна и води до тяхната хипертрофия. Тук обаче трябва отново да подчертаем, че това е възможно само при съвършено владеене на спортната техника. само в такъв случай ще се създадат необходимите благоприятни условия за адаптиране на централната нервна система към работата на високо ниво на възбудимост. затова спортната техника трябва да се усъвършенства при сравнително по-ниска интензивност на работа. Това не означава, че тя може да бъде затвърдена по време на изпълнение на движенията с малка скорост - в този случай тя ще се различава много от тази, необходима при високите скорости, и отново ще се създават трудности в дейността на нервно-мускулния апарат.

    От гледна точка на спортната техника трябва да се има предвид също, че скоростта на придвижване зависи освен от честотата на движенията, така също и от дължината на крачката в бягането или от дължината на загребването в плуването и т.н. Развитието на тези два компонента на движението не е еднопосочна - при по-голяма честота на движение крачката се скъсява и обратно. Следователно в тренировката за бързина независимо от това, че елементът честота на движенията има по-голямо значение, за постигането на висока скорост трябва да се търси оптималното отношение между нея и възможната най-голяма дължина на крачката. Именно по тези причини в тренировката за бързина трябва да се обръща внимание на удължаване на крачката, основно условие за което е увеличаването на динамичната мускулна сила.

    Максималните натоварвания в тренировката за бързина са необходими и от гледна точка на адаптирането на организма към работа в анаеробни условия. Това не се отнася само за мускулатурата, но и в голяма степен за вътрешните органи и преди всичко за сърцето.

    Поставеното на организма в условия на кислороден глад и свързаното с него голямо увеличение на концентрацията на водородните йони в кръвта стимулира реакциите на регулаторните механизми в организма, поддържащи хомеостазата му.

    Един важен момент е дозирането на тренировката за бързина, т.е. въпросът за продължителността на периодите на работа и почивка.

Натоварването с максимална интензивност трябва да продължава дотогава, докато спортистът може да поддържа максимална скорост. А това е възможно, само ако натоварванията бъдат със сравнително малка продължителност (8-12 s). Така например в бягането максимална скорост може да се поддържа в разстояние на 40-50 m, след което тя спада. Дължината на прилаганите отсечки се определя индивидуално в зависимост от степента на тренираност, а също и от вида спорт.

    Много съществен момент в тренировката за бързина е продължителността на почивките. Най-подходящият интервал за почивка е този, който осигурява извършване на следващото натоварване във фазата на свръхвъзстановяване от предишното. Нейното установяване става експериментално, като се съди преди всичко по резултата в следващата работа. По такъв начин М. Кутинчев (1964) установява, че най-подходящият интервал на почивка между 50-метрови спринтове в плуването е 5 min, а между 25-метровите спринтове - 1,30 min. Освен по работоспособността за настъпване на фазата на свръхвъзстановяване може да се съди по възстановителните реакции на дишането. Д. Стефанова (1965) установява, че най-добри възможности за повторна работа се създават на фона на възстановяване на кислородната консумация след предидущото натоварване до около 70% спрямо нивото ѝ в покой.

    Построената по посочения начин тренировка е характерна за повторният метод на спортна тренировка, който е най-подходящ за трениране на скоростта. Използването на повторната работа трябва да продължи дотогава, докато спортистът може да я извършва с максимална скорост. Ако въпреки спадането на скоростта поради настъпила умора работата продължи в същия режим, тренировката се превръща в тренировка за скоростна издръжливост.

    Трябва да се има предвид, че най-добри предпоставки от страна на организма за развитие на двигателното качество бързина съществуват в детската и юношеската възраст. Възрастта 8-11 години е особено подходяща за повишаване на скоростните възможности. В по-горните възрасти - 12-15 г. бързината се подобрява предимно за сметка на постигане на по-голяма динамична сила.

    Тъй като работата за бързина поставя големи изисквания към нервно-мускулната система на спортиста, тя трябва да се провежда в началото на тренировъчните занимания. Общата ѝ продължителност не трябва да бъде голяма - в една тренировка се включват между 5 и 10 натоварвания с максимална интензивност, а в седмичния цикъл работата за бързина може да бъде застъпена два до четири пъти (D.Harre, 1971).