ФИЗИОЛОГИЧНА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ДВИГАТЕЛНОТО КАЧЕСТВО ИЗДРЪЖЛИВОСТ
Проф. Доротеа Стефанова
Издръжливостта като качествена характеристика на двигателната дейност е възможността на организма да извършва определена по величина работа за продължителен период от време. Тя отразява повишената работоспособност на организма и е пряко свързана с процеса на умора, който съпътства физическото натоварване. Поради това от степента на развитието ѝ зависи кога ще настъпи умората и кога организмът ще бъде принуден да намали интензивността на извършената от него работа.
Приспособителните изменения в организма, на които се основава издръжливостта, са разнообразни поради различните насоки, в които тя се проявява.
Скоростната издръжливост е различна в зависимост от бързината, която трябва да се поддържа. Скоростната издръжливост, необходима за краткотрайните, максимални по интензивност натоварвания, се основава на тези изменения в организма, които лежат в основата на качеството бързина. Основният момент при тях е увеличаването на енергетичния потенциал на мускулатурата, както и усъвършенстването на механизмите на аеробен ресинтез на АТФ.
Значително по-различни са процесите в организма, предизвикани от работа с по-голяма продължителност. Издръжливостта към такъв вид натоварвания зависи в много голяма степен от величината на енергетичния потенциал на целия организъм. Увеличават се запасите от богати на енергия вещества не само в мускулатурата, но и в черния дроб.
Както при всяка мускулна работа начален източник на енергия за мускулите е АТФ. И при продължителни натоварвания първите минути на работа се извършват в условия на кислороден недостиг и следователно ресинтезът на АТФ се извършва по анаеробен път. с достигане на устойчиво състояние обаче започва да се увеличава относителният дял на окислителните процеси в организма. Именно повишаването на интензивността на аеробните процеси по време на продължителните натоварвания (повишаването на аеробния капацитет на организма), свързано с нарастване на активността на ензимите на аеробно окисление, лежи в основата на повишаването на издръжливостта към тях. В това отношение дълготрайните упражнения се различават съществено от краткотрайните високоинтензивни динамични упражнения (спринтово бягане и др.), при които повишаването на издръжливостта е свързано с нарастване на активността на ензимите, осигуряващи анаеробното енергоосигуряване.
Издръжливостта е толкова по-голяма, колкото по-големи са възможностите на организма да осигурява енергетично работата по пътя на окислителните процеси. Предпоставка за това е подобряването на функционалното състояние на системите, доставящи и транспортиращи кислород - дихателната и сърдечно-съдовата. Особено характерни са приспособителните изменения в сърдечния мускул, който хипертрофира, а минутния обем на кръвта достига 35 l. Едновременно с това динамичната работа с висока интензивност и продължителност води до увеличаване на кръвоснабдяването на мускулатурата чрез допълнително разширяване на голям брой работни капиляри. Влакната на тренирания към дълготрайни натоварвания мускул са удебелени, а капилярната му мрежа е по-гъста като се виждат анастомози, свързващи напречно капилярите, разположени по дължината на мускулните влакна.
Независимо от активирането на окислителните процеси в организма натоварванията с продължителност до 30-40 min протичат в основната си част в „лъжливо“ устойчиво състояние, т.е. в условия на кислороден дефицит. Това води до натрупване на киселинни продукти (млечна киселина, свободни мастни киселини, свободни радикали и други), както в мускулатурата, а оттам и в кръвта. Тези промени са изразени в по-голяма степен при нетренирани лица. За тях това означава намаляване на интензивността на работата или дори прекратяването ѝ, докато при високо тренираните - запазване постоянството на вътрешната среда по-дълго време, което е една от причините за по-голямата им работоспособност.
Голяма роля в поддържане на работоспособността имат централните механизми на регулация на мускулната дейност. Продължителната аферентна импулсация от страна на съкращаващите се мускули създава предпоставка за развитие на процеси на задържане в централната нервна система. Тренировката за издръжливост повишава възможността да се поддържа състояние на оптимално възбуждане в нервните центрове, регулиращи мускулните съкращения. Нервните клетки повишават устойчивостта си към опасните изменения в хомеостазата, към които те са особено чувствителни.
Като се има предвид решаващото значение на енергетичния потенциал за поддържане на висока работоспособност дълго време, става ясно, че и в този случай, както и за скоростта, е особено необходимо да се владее до съвършенство спортната техника. Тя трябва да е рационална, т.е. напрежението на мускулатурата да бъде оптимално, и то само в тези мускулни групи, които извършват движението, без допълнителни, ненужни и поглъщащи енергия напрежения. В това отношение много важно е спортистът да умее да разхлабва мускулатурата си, с което създава благоприятни условия за доброто ѝ кръвоснабдяване, а оттук и за протичането на окислителни процеси в нея.
Основен метод за развитието на скоростната издръжливост е интервалният, при който има редуване на работа с почивка. В това отношение от особено важно значение е да се изяснят следните моменти от дозировката на спортната тренировка:
Скоростта в подкритичната и надкритичната зона варират в доста широк диапазон като от останалите компоненти на тренировката зависи коя от тях ще бъде прилагана за дозиране на тренировката.
Продължителността на натоварванията се определя преди всичко от спортната дисциплина - от дължината ѝ и от скоростта, с която може да бъде преодолявана. Общо взето надкритичната скорост се поддържа до около две минути. Такива натоварвания са подходящи за трениране на анаеробните механизми на разграждането (натоварвания с продължителност до 8 s активират фосфокреатиновия механизъм, от 20 s до 2 min - предимно гликолитичния механизъм на ресинтез на АТФ).
Аеробният капацитет на организма се тренира чрез по-продължителни натоварвания - над 2 min. Особено голямо значение за тренировъчния ефект по отношение на скоростната издръжливост има продължителността на почивките. И тук тя се определя от това дали искаме да активираме аеробните или анаеробните механизми на енергийно осигуряване на работата. Освен това от значение е и интензивността на работата, която определя характера на възстановителните процеси след нея.
Така например, ако работата се извършва с надкритична скорост и с дълги почивки, то с всяко ново натоварване нараства кислородния дефицит - т.е. работата протича в анаеробни условия.
При подкритичните скорости обаче скъсяването на интервалите на почивка води до активиране на аеробната производителност на организма. Краткотрайната почивка не дава възможност за значително възстановяване на дихателните функции и на тези на кръвообращението, поради което през следващото натоварване те бързо достигат адекватно високо работно ниво.
Възможностите за комбиниране между интензивност и продължителност на натоварванията и продължителност на междинните почивки са големи. То зависи от степента на тренираност на спортиста, от периода на подготовка в годишния цикъл и пр. Трябва да подчертаем, че тренировката за издръжливост е ефективна, само когато тя довежда организма до състояние на умора, т.е. когато застави организма да се справи с дълбоките изменения, които тя предизвиква в клетките и тъканите. Не винаги големият обем извършена работа е гаранция за ефективна тренировка. В много случаи по-кратката, но по-интензивна тренировка има по-голямо тренировъчно въздействие.
По аналогичен път се развива и силовата издръжливост. Особено ефективна за нейното повишаване е тренировка с променлива интензивност. При това се препоръчва да се извършва максимална силова работа до отказ, след което да се премине към натоварвания, изискващи по-малко силово напрежение.
Увеличаване на енергийния потенциал на организма се постига много успешно чрез изпълнение на продължителни натоварвания без почивки, което освен това дава възможност за усъвършенстването на спортната техника.
От тази гледна точка, когато говорим за издръжливост, не можем да я разглеждаме въобще като качество на организма, а като способност да се извършва определено време точно определена работа. Така издръжливостта, която е необходима на спринтьора, за да покаже високи спортни резултати, се различава значително от тази, която трябва да притежава бегачът на дълги разстояния или гимнастикът. Такава издръжливост обикновено в практиката се означава като специална издръжливост, термин, който отразява специфичното в издръжливостта на отделните видове спорт.
Във връзка с това, към коя основна качествена характеристика на двигателната дейност трябва да се прояви издръжливост, се различават следните нейни форми: скоростна, силова и скоростно-силова издръжливост.
Скоростна издръжливост
Скоростната издръжливост е възможността да се поддържа висока скорост на придвижване при съответна честота на движенията. Проявява се преди всичко в цикличните спортове, като за различните спортни дисциплини тя е различна и се основава на различни морфо-функционални изменения в организма.
Поради това, че в спортната практика скоростите на придвижване са в много широк диапазон - от спринтовите дисциплини до маратонските разстояния, в практиката терминът скоростна издръжливост е придобил по-широк смисъл. С това понятие обикновено се означава издръжливостта към високи скорости. По същите причини широко разпространение е получил и терминът обща издръжливост като под него най-често се разбира, издръжливост към продължителни натоварвания с умерена интензивност.
В западната литература като „обща издръжливост“ се означава издръжливостта към натоварвания, при които е ангажирана повече от 1/7 до 1/6 от цялата мускулатура на човека. Когато включената в работата мускулатура е по-малко, се говори за „ локална мускулна издръжливост“. Те от своя страна могат да бъдат от аеробен или анаеробен тип с динамичен или статичен характер (W. Hollmann, 1980).Силова издръжливост
Това е възможността за продължително проявяване на силовите качества и може да се отнася към работа с динамично-силов или статично-силови характер.Скоростно-силови издръжливост
Тя е необходима в много видове спорт, където се предявяват изисквания както към скоростните, така и към силовите възможности на спортиста - бокс, колоездене, гребане и др.Приспособителните изменения в организма, на които се основава издръжливостта, са разнообразни поради различните насоки, в които тя се проявява.
Скоростната издръжливост е различна в зависимост от бързината, която трябва да се поддържа. Скоростната издръжливост, необходима за краткотрайните, максимални по интензивност натоварвания, се основава на тези изменения в организма, които лежат в основата на качеството бързина. Основният момент при тях е увеличаването на енергетичния потенциал на мускулатурата, както и усъвършенстването на механизмите на аеробен ресинтез на АТФ.
Значително по-различни са процесите в организма, предизвикани от работа с по-голяма продължителност. Издръжливостта към такъв вид натоварвания зависи в много голяма степен от величината на енергетичния потенциал на целия организъм. Увеличават се запасите от богати на енергия вещества не само в мускулатурата, но и в черния дроб.
Както при всяка мускулна работа начален източник на енергия за мускулите е АТФ. И при продължителни натоварвания първите минути на работа се извършват в условия на кислороден недостиг и следователно ресинтезът на АТФ се извършва по анаеробен път. с достигане на устойчиво състояние обаче започва да се увеличава относителният дял на окислителните процеси в организма. Именно повишаването на интензивността на аеробните процеси по време на продължителните натоварвания (повишаването на аеробния капацитет на организма), свързано с нарастване на активността на ензимите на аеробно окисление, лежи в основата на повишаването на издръжливостта към тях. В това отношение дълготрайните упражнения се различават съществено от краткотрайните високоинтензивни динамични упражнения (спринтово бягане и др.), при които повишаването на издръжливостта е свързано с нарастване на активността на ензимите, осигуряващи анаеробното енергоосигуряване.
Издръжливостта е толкова по-голяма, колкото по-големи са възможностите на организма да осигурява енергетично работата по пътя на окислителните процеси. Предпоставка за това е подобряването на функционалното състояние на системите, доставящи и транспортиращи кислород - дихателната и сърдечно-съдовата. Особено характерни са приспособителните изменения в сърдечния мускул, който хипертрофира, а минутния обем на кръвта достига 35 l. Едновременно с това динамичната работа с висока интензивност и продължителност води до увеличаване на кръвоснабдяването на мускулатурата чрез допълнително разширяване на голям брой работни капиляри. Влакната на тренирания към дълготрайни натоварвания мускул са удебелени, а капилярната му мрежа е по-гъста като се виждат анастомози, свързващи напречно капилярите, разположени по дължината на мускулните влакна.
Независимо от активирането на окислителните процеси в организма натоварванията с продължителност до 30-40 min протичат в основната си част в „лъжливо“ устойчиво състояние, т.е. в условия на кислороден дефицит. Това води до натрупване на киселинни продукти (млечна киселина, свободни мастни киселини, свободни радикали и други), както в мускулатурата, а оттам и в кръвта. Тези промени са изразени в по-голяма степен при нетренирани лица. За тях това означава намаляване на интензивността на работата или дори прекратяването ѝ, докато при високо тренираните - запазване постоянството на вътрешната среда по-дълго време, което е една от причините за по-голямата им работоспособност.
Голяма роля в поддържане на работоспособността имат централните механизми на регулация на мускулната дейност. Продължителната аферентна импулсация от страна на съкращаващите се мускули създава предпоставка за развитие на процеси на задържане в централната нервна система. Тренировката за издръжливост повишава възможността да се поддържа състояние на оптимално възбуждане в нервните центрове, регулиращи мускулните съкращения. Нервните клетки повишават устойчивостта си към опасните изменения в хомеостазата, към които те са особено чувствителни.
Като се има предвид решаващото значение на енергетичния потенциал за поддържане на висока работоспособност дълго време, става ясно, че и в този случай, както и за скоростта, е особено необходимо да се владее до съвършенство спортната техника. Тя трябва да е рационална, т.е. напрежението на мускулатурата да бъде оптимално, и то само в тези мускулни групи, които извършват движението, без допълнителни, ненужни и поглъщащи енергия напрежения. В това отношение много важно е спортистът да умее да разхлабва мускулатурата си, с което създава благоприятни условия за доброто ѝ кръвоснабдяване, а оттук и за протичането на окислителни процеси в нея.
Развитие на качеството издръжливост
Голямото разнообразие, в което се проявява издръжливостта, от една страна, и необходимостта от диференциране при развитието ѝ, от друга, определя различните методи и средства за нейното трениране. Общо казано, издръжливостта към динамична работа се тренира с динамични натоварвания, а към статични напрежения - с тренировка, в която преобладават статично натоварвания.Основен метод за развитието на скоростната издръжливост е интервалният, при който има редуване на работа с почивка. В това отношение от особено важно значение е да се изяснят следните моменти от дозировката на спортната тренировка:
- каква да бъде интензивността на натоварванията;
- каква да бъде продължителността на натоварванията;
- каква да бъде продължителността на почивките между натоварванията.
Скоростта в подкритичната и надкритичната зона варират в доста широк диапазон като от останалите компоненти на тренировката зависи коя от тях ще бъде прилагана за дозиране на тренировката.
Продължителността на натоварванията се определя преди всичко от спортната дисциплина - от дължината ѝ и от скоростта, с която може да бъде преодолявана. Общо взето надкритичната скорост се поддържа до около две минути. Такива натоварвания са подходящи за трениране на анаеробните механизми на разграждането (натоварвания с продължителност до 8 s активират фосфокреатиновия механизъм, от 20 s до 2 min - предимно гликолитичния механизъм на ресинтез на АТФ).
Аеробният капацитет на организма се тренира чрез по-продължителни натоварвания - над 2 min. Особено голямо значение за тренировъчния ефект по отношение на скоростната издръжливост има продължителността на почивките. И тук тя се определя от това дали искаме да активираме аеробните или анаеробните механизми на енергийно осигуряване на работата. Освен това от значение е и интензивността на работата, която определя характера на възстановителните процеси след нея.
Така например, ако работата се извършва с надкритична скорост и с дълги почивки, то с всяко ново натоварване нараства кислородния дефицит - т.е. работата протича в анаеробни условия.
При подкритичните скорости обаче скъсяването на интервалите на почивка води до активиране на аеробната производителност на организма. Краткотрайната почивка не дава възможност за значително възстановяване на дихателните функции и на тези на кръвообращението, поради което през следващото натоварване те бързо достигат адекватно високо работно ниво.
Възможностите за комбиниране между интензивност и продължителност на натоварванията и продължителност на междинните почивки са големи. То зависи от степента на тренираност на спортиста, от периода на подготовка в годишния цикъл и пр. Трябва да подчертаем, че тренировката за издръжливост е ефективна, само когато тя довежда организма до състояние на умора, т.е. когато застави организма да се справи с дълбоките изменения, които тя предизвиква в клетките и тъканите. Не винаги големият обем извършена работа е гаранция за ефективна тренировка. В много случаи по-кратката, но по-интензивна тренировка има по-голямо тренировъчно въздействие.
По аналогичен път се развива и силовата издръжливост. Особено ефективна за нейното повишаване е тренировка с променлива интензивност. При това се препоръчва да се извършва максимална силова работа до отказ, след което да се премине към натоварвания, изискващи по-малко силово напрежение.
Увеличаване на енергийния потенциал на организма се постига много успешно чрез изпълнение на продължителни натоварвания без почивки, което освен това дава възможност за усъвършенстването на спортната техника.
Коментари
Публикуване на коментар