ДВИГАТЕЛНИ КООРДИНАЦИИ

Проф. Вельо Гаврийски

    С раждането детето разполага с ограничен брой вродени движения. В процеса на растеж, особено след прохождане, то постепенно и все по-успешно започва да организира и координира своите движения и непрекъснато да придобива нови. Това двигателно „обогатяване“ има условнорефлекторен характер, като се осъществява чрез временни нервни връзки в различни нервни сензомоторни центрове под влияние на многобройни сигнали.
    Двигателните умения (Фарфел, 1977) са характерни със своята целенасоченост и са резултат на системно и съзнателно обучение за постигане на адекватно изпълнение на поставена цел. Поради активно участие на съзнанието, двигателното обучение представлява активна психомоторна дейност особено в началната си фаза. След определена степен на усвояване на техниката на движения постепенно настъпва автоматизиране на изучаваното движение и активния контрол на съзнанието отслабва. В резултат на многократно повторение и корекции комплексите от временни нервни връзки се организират в неврофизиологична структура, наречена „двигателен навик“. Двигателният навик, т.е. новосъздадената двигателна координация представлява автоматизирано двигателно умение.
    За да се реализира адекватна програма за нова двигателна техника (нова двигателна координация) е необходима преди всичко точна и достатъчна информация.
    Основна сигнална и информативна роля при създаване и усъвършенстване на двигателните навици на човека играе словото или вербалната сигнализация. Обикновено за човека то е най-силна подкрепяща сигнализация при създаване на временни нервни връзки. Пак то е и обичайният коригиращ сигнал при неправилно и неточно изпълнение на изучаваното движение.
    Фактите показват, че усвояването на нов двигателен навик е непрекъснат процес, който започва и протича плавно различно бързо и трудно може да бъде разделен на етапи или фази. Такова разделяне е допустимо само заради по-доброто изясняване на механизмите, осигуряващи изпълнението на този процес.

Фази (етапи) на създаване на двигателни навици

    В процесът на създаване на двигателни навици биха могли да се очертаят (повече или по-малко условно) няколко фази или етапа.
    Според класическата условнорефлекторна теория този процес би могъл да бъде разгледан в три фази.

Фаза на генерализация

    В началото на обучението сигнализацията от зрителния, слуховия и двигателния анализатор (като необичайна) е много силна. Предизвиканият възбуден процес в съответните корови центрове се разпространява бързо, като обхваща широки зони от кората. Това създава нервна импулсация не само към необходимите за извършване на дадено движение, но и към други мускули. В същото време процесът на вътрешно задържане е още слаб и не може да противостои на силното възбуждение. В резултат се стига до несъгласуваност, тромавост и скованост на движенията. Движенията са неточни, груби, често дори неадекватни. Работата на вътрешните органи също не е координирана и не съответства на конкретните условия (напр. по-силно увеличаване на сърдечната дейност от необходимото).
    При хора са правени електромиографски изследвания. Когато започне обучение в ново движение, от включените в действие мускули се записва силна биоелектрическа импулсация, както в период на съкращаване на мускула така и в период на отпускане. След известно време (особено ако движенията са по-бавни) биоелектрическата импулсация по време на отпускането на мускулите намалява. С напредване на задтвърдяването на двигателния навик големината на импулсацията започва да намалява и по време на съкращение. това се дължи на настъпилата синхронизация на биоелектрическата активност на отделните мускулни влакна.
    Интересно протичат взаимоотношенията между мускулите анатагонисти. В началото на обучението импулсацията от антагонистите се проявяват едновременно и почти еднакво. Постепенно се оформя редуване на биоелектричната активност на антагонистите съответно на фазите на движение. При по-бързи движения обаче редуването може да не настъпи. Затова едновременната биоелектрическа активност на мускулите антагонисти не винаги се смята за признак на несъвършенна координация.

Фаза на концентрация и усъвършенстване

    Подкрепянето на едни и особено неподкрепянето на други реакции (предимно по второсигнален път) постепенно засилва процеса на вътрешно задържане и ограничава възбуждението в точно определени зони. Ненужните за дадено движение нервни центрове постепенно се изключват от дейност и излишните движения се отстраняват. Намалява се и прекаленото напрежение в мускулите, особено в антагонистите. Постепенно движенията се освобождават от излишни компоненти, стават по-съвършени и се изпълняват с лекота, точност и елегантност. Създава се „двигателен динамичен стереотип“, който постепенно се затвърдява. Този процес е особено характерен за движения, при които редуването на отделните фази е постоянно и неизменно, като цикличните (ходене, бягане, плуване и др.), гимнастическите упражнения, вдигането на тежести и др.
    В редица случаи пълното стабилизиране на стереотипа в ЦНС не помага за усъвършенстването на двигателната дейност. Такива са условията при спортните игри, бокса и борбата, фехтовката и др. Непрекъснато променящата се обстановка при тези видове спорт изисква гъвкавост в реакциите и бързи комбинации на място. Затова в тези случаи трябва да се изгражда стереотипност не за системи от движения, а само за отделни двигателни елементи, които да се свързват по различен начин в зависимост от променящата се обстановка. Възможността за реагиране спрямо променящата се ситуация е свързана с подвижността на нервните процеси в ЦНС.
    През тази фаза се създава двигателна доминанта, която дава възможност за бърза мобилизация и насочване на органите и системите към даден вид дейност. Ролята на допълнителните движения е установена експериментално. Дразненето на проприорецепторите при допълнителни движения (стискане на зъби, напъване, прехапване на езика, изкривяване на лицевите черти) създава допълнителен поток от импулси към доминантния център, което засилва неговото възбуждение и се отразява на работата на съответните действащи мускули.

Фаза на автоматизация

    Постепенното установяване на определен ред в появата на възбудни и задръжни процеси в нервните центрове създава точност и плавност на движенията. Отделните елементи на двигателния навик започват да се редуват закономерно, цялостната двигателна акция се изпълнява по-съвършено. На всеки конкретен дразнител се реагира с установено движение, нарушенията са по редки. Основните части на двигателния навик се стабилизират, започва усъвършенстването на тънкостите, допълненията и подробностите. Така например, когато един гимнастик е усвоил основните елементи на едно съчетание, след това работи за правилното положение на тялото и крайниците, за бързо свързване на елементите, за точност и финес на движенията. Двигателните и вегетативните процеси са напълно координирани.
    Продължителното и системното повторение на движенията „утъпква“ временните връзки на изградения двигателен стереотип и образуваният комплекс вече не може да се наруши лесно под влияние на внезапни или необичайни външни дразнители (напр. бурни реакции на публиката). Затвърждаването на навика обаче е относително (динамично) и всяко по-продължително прекъсване на занятията (неподкрепяне на условните връзки) води до намаляване на стабилността на динамичния стереотип. Затова редовното и достатъчно упражняване е необходимо условие за поддържане на система от усвоени двигателни условни рефлекси.
    В последната фаза на усвояване на двигателните навици започва автоматизация на движенията, която дава възможност вече усвоените движения да могат да се извършват и при понижено възбуждане в коровите двигателни центрове. Непосредственото ръководство на автоматизираните движения (т.е. на създадената вече поредица от съкращения и отпускания) се поема от подкоровите двигателни центрове. В това се изразява същността на автоматизацията на движенията.
    Например един опитен волейболист, усвоил до автоматизиране основните двигателни елементи на играта, вече не мисли как да поема и отиграва изпратената му топка. Той извършва движенията автоматично, импулсите към работещите мускули идват от оптимално възбудени подкорови центрове и затова те не се осъзнават. Сега кората на големите полукълба е оптимално възбудена в други центрове, т.е. съзнанието е насочено към друг вид дейност. Този механизъм дава възможност на състезателя да следи активно развитието на играта и да построява своите действия съобразно обстановката (дава възможност за изработване на съответна тактика).
    Автоматизацията на двигателните навици освобождава ЦНС от излишно напрежение и дава възможност тези навици да намерят най-подходящо приложение. Когато един състезател е достигнал до необходимата автоматизация на основните двигателни навици (усвоил е техниката на съответния вид спорт), той може да ги използва съзнателно в различни тактически комбинации.

Механизъм на автоматизация на движенията

    Съвременни данни и схващания за степенуваното координиране на двигателната дейност в различни етажи на ЦНС създадоха представа за т. нар. равнища на координация на движението и нива на системата за управление на движенията, които могат да се сведат до три.
    Първото най-висше равнище се локализира в коровите и подкоровите мозъчни дялове. Все по-често се споменава и лимбичната система, която оказва влияние върху поведението. Тук се осъществява смисловата страна на движенията, а по-късно и тяхната стратегия и тактика. Това равнище ръководи и интензивността на двигателната дейност чрез моделиране на потока от моторни импулси към по-нисшите равнища. Моторната импулсация от това равнище върви предимно по пирамидната система.
    Второто равнище се локализира в подкоровите моторни ядра: ивичесто тяло, и бледо тяло и в малкия мозък. То координира работата на мускулите, извършващи движенията (т.нар. мускулни синергии), тоест осъществява непосредствения алгоритъм на движението. Моторната импулсация от това равнище върви предимно по ексрапирамидната системи.
    Третото равнище е гръбначномозъчното. То ръководи непосредственото съкращение и разпускането на действащите мускули, тоест тук се осъществява най-пряка връзка между моторни нервни центрове и работещи мускули чрез α-мотоневроните. При някои по-низши животни за извършването на координирани движения е достатъчна функцията само на гръбначния мозък (скачането на спиналната жаба).
    Оформянето на тези равнища на координация на движенията обяснява механизма на автоматизиране на движенията: постепенно преминаване на непосредствения моторен контрол от по-висшите (коровите) към по-нисшите (подкоровите) равнища.

Компоненти на двигателния навик

    Добре координираната мускулна дейност е немислима без функциите на регулираните от вегетативната нервна система: дихателна и сърдечносъдова система, кръв и отделителна система, които осигуряват на работещите мускули кислород и отстраняват отпадните продукти на обмяната на веществата. Затова в оформящата се неврофизиологична конструкция на създаващия се двигателен навик закономерно се включват вегетативните системи. Оформят се три групи компоненти на двигателния навик.

Аферентни компоненти

    При започване на обучение за усвояване на нови двигателни навици се засилва ролята на т. нар. сигнална дейност на главния мозък. Осъществява се анализ и обработка на: пускови сигнали, подкрепящи сигнали (предимно вербални) и коригиращи сигнали.
    Непрекъснато се осъществява обратна връзка (реаферентация), улесняваща постоянно текущото коригиране на неадекватни движения. Тези аферентни сигнализации пристигат от всички възможни сетивни входове, но особено важна е ролята на проприорецепцията, зрителната и слуховата сигнализация. Висцералната рецепция и аферентация доставя информация за функцията на вътрешните органи, която нормално не се осъзнава.
    В този процес сетивните системи си взаимодействат и се допълват една с друга. С времето се оформя т. нар. аферентен синтез и се създават специфични възприятия с комплексен характер, наричани комплексни усещания (възприятия). Например добре тренираният лекоатлет има специфичен комплексен усет за постата или уреда. Добре тренираният баскетболист (волейболист и др.) има такъв усет за топката и коша. Добре тренираният скиор - за ските, снега и т.н. Едновременно при различни видове спорт изпъква ролята на една (нерядки и две) сетивност, наричана водеща сетивност (усещане). Нейното значение може да се докаже чрез изключване (спонтанно или експериментално) - тагава специфичната двигателна дейност съществено се нарушава и дори става невъзможна. Обратно, при изолиране на второстепенна, неводеща сетивна система, промени в двигателната дейност или няма, или са незначителни. Например водеща сетивност при всички игри е зрителната, второстепенна е слуховата и затова са възможни тренировки и състезания и за глухи хора. При вдигане на тежести водеща сетивност е кинестетичната. Щангист със затворени или привързани очи може много технично да повдигне щанга с пределна тежест. В плуването водеща е кожно-тактилната и температурната сетивност и т.н.
    При изграждане на нова двигателна координация голямо е значението вестибуларната сигнализация. Тя участва в разпределението на мускулния тонус и има решаваща роля при осигуряване на телесната поза. Сигнализацията направо и криволинейни ускорения, изискващи също така бързи и адекватни двигателни реакции, е особено важна в гимнастиката и акробатиката, фигурното пързаляне, всички скокове, в подводния спорт.
    По пътя на кожната сетивност пристигат сведения за качествата на използвания спортен уред, за съпротивлението и действието на противник, за температурата и плътността на водата във водните спортове. Неестествено силни кожни дразнения при травми, неудобно облекло, обувки или уреди могат да смутят нормалната двигателна координация. Намаляването на сетивността за болка, както в бокса и борбата, се превръща в положителна промяна в кожната сетивност и е белег за адекватна адаптация.

Двигателен (моторен) компонент

    За да се извърши движение е необходимо активиране на голям брой двигателни единици и съкращение на много мускули и мускулни групи. Едни мускули се привеждат в степенувано тонично напрежение, а други мускули степенувано се разхлабват до пълно отпускане. Така при изпълняване на едно движение може да се разграничат най-малко две групи мускули: мускули във фазна активност (съкращения - отпускания) и мускули в позна активност.

Вегетативни компоненти

    Адекватната реакция на вегетативните функции при условия на повишена (нерядко пределна) двигателна активност е основен компонент на двигателния навик. Повишените изисквания към тези функции, респективно преустроената към повишената двигателна активност нервно-вегетативна (а също и хуморална) регулация постепенно се “споява” заедно с аферентните и моторните компоненти в обща координационна структура (програма).
    Вегетативните функции неизбежно се усъвършенстват при системно физическо натоварване, но при периодика, различна от тази на соматичните моторни функции. Постигането на ново функционално състояние се осигурява от адаптирането на вътрешните органи към конкретния вид натоварване още в периода на вработването и особено по време на тренировката (състезанието). Така новото функционално състояние придобива все по-траен и специфичен характер.
    При създаване на двигателни навици моторните и вегетативните компоненти се изграждат и развиват по различен и специфичен начин и с различна скорост. Главен фактор е характерът, сложността и структурата на изпълняваните движения. При естествени за човека движения (бягания), които се развиват и усъвършенстват технически по-бързо вегетативния компонент на двигателния навик се оформя по-късно от моторния. При сложни движения, чието изучаване изисква повече време и усилия (в гимнастиката, фигурното пързаляне и др.), успоредно оформящият се вегетативен компонент се адаптира и преадаптира по-лесно и по-бързо в сравнение с моторния.
    Затова допускането на стереотипност при изграждане на двигателни навици трябва да има определени граници както за двигателния, така и за вегетативния компонент. Това означава, че новите двигателни навици трябва да бъдат адаптивни и пластични (подлежащи на промяна и усъвършенстване). Когато двигателния навик е създаден с оптимален диапазон на вариантност, той осигурява не само най-добра адаптация към различни условия на околната среда и най-голяма стабилност при изпълняване на едно или друго упражнение, но и най-широки възможности за по-нататъшно усъвършенстване.

Коментари

Популярни публикации от този блог

ФИЗИОЛОГИЧНА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ДВИГАТЕЛНОТО КАЧЕСТВО ИЗДРЪЖЛИВОСТ

ФИЗИОЛОГИЧНА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ДВИГАТЕЛНОТО КАЧЕСТВО БЪРЗИНА

ПРОМЕНИ В ДИШАНЕТО ПРИ ФИЗИЧЕСКИ НАТОВАРВАНИЯ