ПРОМЕНИ В МУСКУЛНАТА ТЪКАН ПРИ ФИЗИЧЕСКИ НАТОВАРВАНИЯ

Проф. Доротеа Стефанова, проф. Константин Бичев, проф. Елена Киселкова

Както многократно беше отбелязано, спортната тренировка е процес на адаптация на физиологичните функции към повишено ниво на физическа активност.

Проявявайки се специфично спрямо тренировъчните стимули, тя обхваща целия организъм. Този процес протича под контрола на нервно-хуморалните регулаторни механизми и намира израз в променения начин на функциониране на вегетативните органи и системи и на двигателния апарат.

Тези приспособителни промени се проявяват , от една страна, по по време на физическото натоварване - т.нар. временни или остри промени и са свързани преди всичко с повишените енергетични нужди на организма в сравнение с тези в състояние на покой. От друга страна, системното им предизвикване води до настъпване на трайни или хронични адаптационни промени, които отличават тренирания организъм от нетренирания и в състояние на покой.

Системните физически натоварвания предизвикват трайни промени в морфологичните, биохимичните и физиологичните особености на мускула. Тези промени се обуславят от интензивността и продължителността на физическата работа, както и от характера на мускулната дейност - дали е динамичен или статичен.

Една от най-съществените структурни промени в мускула е свързана с мускулната хипертрофия. Тя се изразява в увеличаване на обема на мускулните влакна и в крайна сметка на цялата мускулна маса вследствие на отлагането в нея на повече съкратителни белтъци - актин и миозин. Мускулната хипертрофия е свързана с подобрената трофика и кръвоснабдяване на базата на увеличения брой капиляри на 1 mm3 мускулна тъкан. Тя е най-силно изразена при трениращи упражнения със силов характер (щангисти, борци, боксьори и др.), по-слабо - при упражняващи краткотрайни динамични упражнения с аеробен характер (спринтовите дисциплини от леката атлетика, плуването, колоезденето и др.), а най-слабо - при занимаващи се с продължителни динамични аеробни упражнения (бягане на дълги дистанции и маратонските дисциплини).

Допуска се, че успоредно с хипертрофията се увеличава и броят на мускулните влакна - настъпва мускулна хиперплазия. Когато диаметърът на влакното достигне определена големина (около 70 μm), настъпва деление по дължината му, при което се получават две мускулни влакна.

Съобразно спецификата на тренираната дисциплина в мускулните влакна настъпват различни промени. Относителният дял на броя на червените мускулни влакна е по-висок при спортисти, трениращи дълготрайни динамични упражнения, развиващи качеството издръжливост, като бягане на 10 и повече km, плуване и атлетичен маратон и др. По-голямото съдържание на миоглобин в червените мускулни влакна в сравнение с белите, по-високата активност на окислителните им ензими, както и по-доброто им кръвоснабдяване ги прави по-пригодни за работа в аеробни условия с оглед осъществяването на по-голяма продължителност и работоспособност.

Упражненията, развиващи качеството бързина, както и спринтовите дисциплини (бягане на 100-200 m, плуване на 50-100 m и др.), увеличават относителния дял на броя на белите мускулни влакна. По-голямото количество на АТФ, гликоген и гликолитични ензими в тях, в сравнение с червените мускулни влакна, ги правят по-приспособими за работа предимно в анаеробна среда - т.е. условията, при които се осъществяват скоростните динамични упражнения.

Прието е, че увеличаването на относителния брой на червените или белите мускулни влакна се осъществява за сметка на трансформирането на междинни мускулни влакна. 

Съществуват данни, че при тежкоатлети, в резултат на тренировъчния процес, се увеличава площта на нервно-мускулните синапси, което е свързано с подобряване на предаването на нервните импулси от нерва на мускула.

Заедно с морфологичните и биохимичните изменения под влиянието на системни тренировъчни занимания настъпват и определени функционални промени в нервно -мускулния апарат. Подобрява се възбудимостта в него, което е най-силно изразено у хора, трениращи упражнения за бързина и в по-малка степен у тежкоатлети и практикуващи упражнения за издръжливост. Поради това намалява и латентният период на простата двигателна реакция - в по-голяма степен у представители на спринтовите дисциплини в сравнение с дългобегачите. За подобрена възбудимост свидетелства и намалената стойност на реобазата и хронаксията у добре тренирани спортисти. Освен това, у трениращите циклични динамични спортове се наблюдава тенденция към изравняване на техните стойности в мускулите - агонисти и антагонисти, което се приема като израз на подобрени координационни възможности при осъществяване на двигателната дейност.

В резултат на настъпилите структурни и функционални промени в мускулите се оказва съществено влияние и върху двигателното качество сила. Мускулната сила нараства най-много у представителите на силовите спортове (вдигане на тежести, борба, бокс и др.), където тя може да нарасне с над 100%. След тях се нареждат спортистите от спринтовите дисциплини и дисциплините за издръжливост.

Тренировъчният процес в крайна сметка повишава работоспособността на двигателния апарат и на целия организъм, което води до повишаване на КПД. Той се подобрява най-чувствително у спортисти, практикуващи динамични упражнения с умерена интензивност, а най-слабо у спортисти, трениращи силови спортове.

При тренирането на мускулите с едно и също по сила натоварване към края на тренировката се регистрира относително намаляване на сумарната активност (на честотата и амплитудата) на ЕМГ. Тези промени се дължат най-вероятно на подорената трофика и координация в реципрочната инервация на мускулите - сгъвачи и разгъвачи.

През възстановителния период, в покой, след по-интензивни физически натоварвания се появява биоелектрична активност в мускулатурата на крайниците, чиито фази на активност са синхронни с дишането (Е. Киселкова, 1984 г.). Силата и продължителността на тази активност е толкова по-голяма, колкото по-продължителна е била извършената работа. В резултат на добра тренираност, след стандартно по обем и интензивност натоварване, в покой, синхронната с дишането следработна активност намалява и отзвучава по-бързо. Този факт може да се използва във функционалната диагностика за определяне на степента на тренираност при спортисти.