ФИЗИОЛОГИЧНИ СЪСТОЯНИЯ НА ОРГАНИЗМА ПРИ СПОРТНА ДЕЙНОСТ

В очакване на предстоящи физически натоварвания, дни и часове преди започването им, в състояние на покой в организма на човека настъпват изменения, които „предупреждават“ за идващата работа и „пренастройват“ функциите на различните системи (нервна, вегетативна, сензорни и пр.) на ново, съответно ниво на работоспособност. Тези промени характеризират т.нар. предсъстезателно (предработно, предстартово) състояние, а когато настъпват в последните минути преди работат обуславят т. нар. стартово състояние. Непосредствено преди започване на работата се изпълняват подготвителни упражнения, целящи по-голяма мобилизация на физиологичните функции, водещи до състояние, означавано като разгряване на организма.

В началото на самата двигателна дейност във връзка с още по-пълно активиране на физиологичните функции се наблюдава състояние на вработване, след което по време на дълготрайна работа се развива устойчиво състояние. Ако работата продължи по-дълго време или е достатъчно интензивна се достига до състояние на умора, свързано с намаляване на работоспособността, до пълно изчерпване на функционалните му ресурси.

Нормализирането на всички функции на организма се наблюдава във възстановителния период.

Изхождайки от това, че тези физиологични състояния се наблюдават преди, по време и след дадено физическо натоварване, някои автори ги групират като: предсъстезателни (предстартови, стартови и разгряване), основни (работни) - вработване, устойчиво състояние и умора, и възстановителни, всяко от които има своя собствена физиологична характеристика, зависима от характера на физическата работа, от нейната продължителност и мощност, тренираност и т. н. 

Предстартово (предсъстезателно) и стартово състояние

Проф. д-р Елена Киселкова

Предстартовото състояние настъпва дни и часове преди началото на съответната тренировъчна или състезателна дейност. То се характеризира с промени във функциите на повечето системи (и преди всичко на нервната), които са толкова по-изразени, колкото по-отговорна е съответната бъдеща двигателна работа. Колкото повече се доближаваме по време до изпълнението й, толкова измененията стават по-големи. Навлиза се в стартово състояние, което се наблюдава в последните минути преди старта.

Предтартовите и стартовите промени са по-силно изразени преди състезание и сравнително по-слабо - преди тренировка, като често те се проявяват по-силно у добре тренирани спортисти, в сравнение с по-слабо тренирани.

По своята същност предстартовите и особено стартовите реакции наподобяват тези промени в организма, които се осъществяват по време на работа, но са изразени в по-слаба степен. Те трябва да се разглеждат като биологично целесъобразни, тъй като улесняват адаптацията на организма към предстоящата работа.

По време на тези състояния се наблюдава активиране на почти всички органи и системи. Повишава се възбудимостта на централната нервна система и особено на дихателните и вазомоторните центрове. Това води до учестяване и задълбочаване на дишането, повишаване на белодробната вентилация и кислородната консумация, учестяване на пулса, повишаване на кръвното налягане. Усилват се функциите на надбъбречните жлези, което се изразява в повишаване на нивото на адреналина и кортикостероидите, активира се обмяната на въглехидратите и мазнините, изразяващо се в увеличаване на нивото на глюкозата и свободните мастни киселини в кръвта и в наличието на глюкозурия. Повишава се телесната температура. Нараства нивото на млечната киселина и на броя на лимфоцитите и на неутрофилните левкоцити в кръвта. Не на последно място са и промените във възбудимостта на нервномускулния прибор и на сензорните системи.

Активират се и парасимпатиковите влияния макар и в по-слаба степен в сравнение със симпатиковите, предизвикващи увеличаване на чревната перисталтика и понижаване на тонуса на сфинктера на пикочния мехур. Често настъпват спазми на малките бронхи, което води до затруднено дишане.

В основата на предстартовите и стартови състояния лежат условнорефлекторни механизми. Предстартовите състояния са убословени предимно от словесни сигнали, а при стартовите са налице и словесни и несловесни влияния.

Като уловни сигнали, от една страна се явяват факторите на външната среда: мястото на провеждането на предстоящите състезания (стадион, писта, ринг и т.н.), видът на противника, съставът на отбора и др., т.е. обстановъчните сигнали, а от друга - словесната информация за качествата и постиженията на противника. Не без значение са емоциите - страхът от срещата или радостта от нея водят съответно до по-силно или по-слабо изразени реакции.

Условнорефлекторен характер има и месленото възпроизвеждане на определен двигателна дейност, при което се получават също предстартови и стартови състояния, изразени в по-малка или по-голяма степен. Те се наблюдават и тогава, когато състезателят възпроизвежда движения, които никога дотогава не е използвал.

Установено е, че условнорефлекторните промени имат и определен специфичен характер. Така например те са по-силно изразени у спортисти трениращи спринтови дисциплини, в сравнение с такива трениращи маратонски.

От значение е също и безусловнорефлекторния дразнител - продължителността и интензивността на предстоящата работа.

В зависимост от предсъстезателното и от стартовото състояние, от нивото на адаптацията на различнитите функционални системи към предстоящата физическа работа са и изпълнението и спортното постижение. Понякога тези състояния помагат, но в някои случаи пречат за правилното изпълнение на съответното физическо усилие. Във връзка с това са установени три разновидности на стартови състояния, а именно:

• Състояние на готовност - с умерено повишена възбудимост на нервната система и двигателния апарат, с оптимално функциониране на органите и системите, осигуряващи най-добрия възможен и спортен резултат. Състезателят вярва в своите възможности и ги използва разумно и максимално. Наблюдава се най-често при сангвиничен тип висша нервна дейност.
• Състояние на стартова треска - с повишена възбудимост, с по-големи промени във вегетативните функции от необходимите, по-къс латентен период на двигателните реакции, отслабване на процесите на задържане, което обяснява честите фалстартове. Наблюдава се преразход на енергия и предварително значително изчерпване на функционалните възможности. Това състояние е присъщо предимно на холериците.
• Състояние на стартова апатия - с преобладаване на задръжни процеси с понижени соматични и вегетативни функции, липса на увереност, страх от противника, нажелание за участие в състезанията, като най-честият резултат е намаляване на стортните постижения. До него може да се достигне след предшестваща по-продължителна стартова треска, особено когато, по една или друга причина, стартът неочаквано е закъснял. Среща се предимно у хора с по-слаб тип нервна система.

Неблагоприятните предстартови състояния могат да бъдат регулирани чрез правилна организация на почивка и натоварване в дните и часовете преди състезанието. Необходмо е да се създаде спокойна обстановка, да бъдат премахнати всички отрицателни дразнители. Особено тези, които са свързани със състезанието (престой в залата или на стадиона, разговор с противниците и др.). Да се насочи вниманието към друга дейност, несвързана със състезанието и неувеличаваща възбудните процеси в ЦНС. Да се запази, доколкото е възможно, изработеният двигателен динамичен стереотип, тъй като промяната му често води до намаляване на работоспособността и спортните резултати.

Що се отнася до профилактиката и корекцията на неблагоприятните стартови реакции, то това може да се осъществи чрез:

• Словесно въздействие - вдъхване на увереност, подобряване на настроението, обективен словесен анализ на редстоящата работа. По този начин може да се регулира до известна степен стартовата реакция и да се оптимизират възможностите на функционалните състеми.
• Разгряване - в зависимост от стартовото състояние (на треска или на апатия) да бъде насочено съответно към намаляване или усилване на възбудните процеси чрез подбор на упражнения с подходяща продължителност и интензивност.
• Масаж - усилва аферентната импулсация от кожните и двигателните рецептори, подобрява кръвообръщението и в зависимост от вида на масажа (мобилизиращ или успокояващ) се увеличава или намалява възбудимостта на нервната система. Подходящ е обаче само при състезатели привикнали към него. При останалите той е нов дразнител, който може да наруши установеното равновесие между нервните процеси и да намали работоспособността.

Разгряване и вработване

Проф. д-р Елена Киселкова

Разгряване

Разгряването се състои в изпълнение на комплекс от физически упражнения, близки до тези на предстоящата мускулна работа. То цели повишаване на функционалните възможности на спортиста с оглед на по-бързо и по-добро вработване. Същевременно чрез разгряването е възможно да се регулират стартовите реакции с цел приближаването им до най-благоприятното състояние на готовност.

Времетраенето на разгряването е индивидуално - обикновено се движи в рамките на 10 - 20 min. То зависи от тренираността на спортиста (при по-добре тренираните е по-продължително), от вида спорт (при краткотрайните упражнения е по-мако), от типа висша нервна дейност, от метеорологичните условия и пр.

Различават се две части на разгряването: обща и специална.

Общата част на разгряването предизвиква активиране на почти всички функции и достигането им до по-високо ниво, а именно: 

• повишава се възбудимостта на нервните центрове, свързана с регулацията на вегетативните процеси и с жлезите с вътрешна секреция с оглед достигане на оптимална работоспособност;
• повишава се работоспособността на мускулите чрез увеличаване на тяхната възбудимост, съкратимост и еластичност. Увеличава се активността на ензимите, взимащи участие в биохимичните реакции, свързани със скоростта на провеждане на нервните импулси, което, се отразява на скоростта на мускулните съкращения;
• мобилизира се дейността на кислородотранспортните системи, повишава се честотата на дишането и неговата дълбочина, нараства кислородната консумация, учестява се пулсът, повишава систолният и минутният обем на кръвта, подобрява се кръвоснабдяването на двигателния апарат;
• активират се процесите и регулацята на топлообмена - топлообразуването и особено на топлоотдаването, което предпазва организма от прегряване.

В общата част на разгряването се използват общоразвиващи упражнения, неспецифични за спорта, който се практикува от състезателя.

Специфичната част се осъществява след общата и е насочена към подготовка на функционалните системи към специфична за дадения вид спорт двигателна дейност. Използват се упражнения, близки по структура, ритъм, темп на изпълнение до тези основни движения, с които ще се участва в състезателния процес (напр. при футболисти, волейболисти, хандбалисти - упражнения с топка, при спринкьори - пробягване на къси отсечки с различна скорост и др.). Специалните упражнения подпомагат укрепването на временните връзки между различни центрове в кората на големите полукълба, които лежат в основата на изградените двигателни навици. Те влияят особено много върху физическите и физиологичните характеристики на мускулите, както и на сензорните системи (двигателна, зрителна, вестибуларна и др.), свързани с предстоящото усилие.

Разширяват се кръвоносните съдове в тези части на тялото, които са ангажирани в изпълнението на двигателната дейност за сметка на онези, които вземат по-малко участие. Достига се до преразпределение на кръвта, което благоприятства особено много кръвоснабдяването на активно работещите мускули. Добре проведеното разгряване е придружено от обилно потоотделяне, което е обективен белег за правилното му провеждане. Разгряването обаче не трябва да довежда до състояние на значителна умора.

След разгряването се наблюдава следови период в който измененията постепенно започват да отзвучават. Неговата продължителност е различна - движи се в рамките на 1 - 2 до 12 - 15 min (напр. при спринтовите дисциплини е 3 - 5 min, а при по-продължителните - повече). Това означава, че интервалът между разгряването и състезателната дейност трябва да бъде съобразен с него, тъй като е от значение за успешното представяне и класиране. Ако интервалът се удължи положителните функционални промени от разгряването могат да отзвучат и тогава се налага повторно разгряване.

Понякога освен споменатото активно разгряване (с физически упражнения) се използва и пасивно разгряване (масаж - успокоителен или мобилизиращ, горещ душ, физиотерапевтични процедури - ултразвук, диатерм и др.), което активира по-слабо физиологичните функции и респективно води до по-слабо повишаване на работоспособността.

Вработване

Вработването възниква в началото на работата и представлява процес на постепенно увеличаване на работоспособността на организма по хода на изпълнението на определена двигателна дейност. 

Вработването е закономерно явление. То е свързано с адаптационните промени, които ще изведат различните функционални системи на ново, по-високо ниво на работоспособност, отговарящо на характера на изпълненото физическо упражнение. Колкото по-бързо се вработи даден организъм, толкова по-голяма ще бъде и неговата работоспособност. 

В основата на процеса на вработване, свързан с пренастройване на двигателните и вегетативните функции лежат централнонервни и хуморални механизми. Те осъществяват както пусковото (при прехода от покой към работа), така и коригиращото влияние - сънастройване на функциите в зависимост от характера на двигателната дейност. За това от особено значение са аферентните импулси, идващи от работещите мускули и подпомагащи работата на вегетативните системи.

Усилва се и дейността на някои жлези с вътрешна секреция, за което говори повишеното ниво на адреналин и норадреналин и на някои хормони на хипофизата. 

В процеса на вработването са наблюдавани някои закономерности, а именно:

Хетерохронизъм - неедновременно усилване на различните функции. Двигателният апарат се включва значително по-рано в сравнение с вегетативните функции. За пълното му активиране обаче е необходимо също извество време. Така например, установено е, че най-добрите спринтьори достигат най-голяма скорост на придвижване при бягане на 100 m не по-рано от 35 - 40 m от дистанцията, което се свързва с биомеханичните особености при стартирането и постепенността във вработването на двигателния апарат.

Хетерохронизмът се наблюдава по време на развитието и на самите вегетативни функции. Така например честотата на сърдечните съкращения става почти максимална към 1-2 min от началото на работата, като в едни случаи тази промяна може да бъде плавна, а в други - скокообразна, дори с появата на „екстрасистоли на включване“ (Н. В. Зимкаин, 1975). Увеличаването на систолния и минутния обем на кръвта, както и повишаването на систоличното кръвно налягане, настъпва по-късно и е обусловено от неедновременните промени в повишения обем на циркулиращата кръв и разширението на периферните кръвоносни съдове.

Дихателните функции се включват в продължение на няколко минути, с което се обяснява и появата на кислороден дълг.

Енергоосигуряването има предимно анаеробен характер в началото на работата поради изоставане на вегетативните от двигателните функции. Натрупват се продукти на анаеробния обмен и известен кислороден дълг, обусловени също от по-късното включване на кислородотранспортните системи. При по-продължителна работа, извършваща се предимно в аеробни условия, в първите минути на изпълнението също възниква кислороден дълг, който в последствие почти изчезва и организмът работи вече в предимно аеробни условия.

Неравномерност в усилването на вегетативните функции. Наблюдават се две фази на вработване - бърза - характеризираща се с по-значителни изменения, настъпващи за кратък период от време, и бавна, по време на която на базата на създадената двигателна впрограма продължава нарастването на вегетативните функции до степен на осигуряване на нарасналия енергообмен.

Специфичност на процеса на вработване. При различните видове спорт (различаващи се по структура на движенията, мощността и продължителността на работа и т.н.) взаимоотношенията между функциите на нервната система, двигателния апарат и вегетативните механизми, характеризиращи вработването са различни. Поради това, за да бъде то подпомогнато, е необходимо в процеса на разгряването да бъдат включени подходящи за вида спорт упражнения.

Вработването зависи от някои фактори като тренираност, интензивност на работата, сложност на движенията и др.

Колкото по-добре трениран е даден организъм, толкова вработването е по-кратко. При работа с по-голяма интензивност вработването е по-бързо и обратно, т.е. съществува обратнопропорционална зависимост между интензивността на работата и скоростта на промените в процеса на вработване.

При по-сложни в координационно отношение движения вработването е по-продължително, докато при изпълнението на по-прости, то е по-кратко.

Времето на вработване се съкращава, когато се прадшества от целесъобразно разгряване.

Физиологична характеристика на умората

Проф. д-р Константин Бичев

Умората е физиологично състояние на организма, последица от физически и нервно-психични натоварвания, което се изразява във временно понижаване на работоспособността на човека. 

Умората физическа и нервно-психична се проявява както обективно - чрез изменение във функциите на организма (нервно вегетативни, хуморални, двигателни и сетивни), така и субективно (чувство за отпадане на силите и за мускулна слабост, нежелание за продължаване на работата и др.). В условията на интензивна спортно-тренировъчна и състезателна практика физическата и нервно-психичната форми на умора си взаимодействат.

Умората е биологически целесъобразно явление. Нейната задача е да предпази живите клетки и организма като цяло от превъзбуждане и изразходване на запасите от енергийни и градивни вещества. Измененията които могат да предизвикват във функциите на организма са част от процеса на приспособяване към физически и нервно-психични натоварвания, необходим фактор за функционалното му усъвършенстване. Ако трениращия човек не достига определени степени на умора по време на тренировъчните занимания, тоест не се натоварва достатъчно, той не може да повиши своята функционална способност и да разчита на прираст в спортните си постижения.

Умората като физиологичен процес още не е напълно изяснена. Съществуват различни теории за умората, повечето от които едностранчиво и механично обясняват нейната същност. Така според теорията за „изтощението“ умората е резултат преди всичко на изчерпване на енергийните вещества в организма; съгласно теорията за „задръстването“ основен фактор за настъпване на умора е натрупването в организма на отпадъчни продукти от обмяната на веществата (млечна киселина и др.); теорията за „задушаването“ изтъква като фактор за умората при физическа работа недостига на кислород.

Днес е общоприето, че умората трябва да се свързва както с функционални изменения в централната нервна система (централнонервна теория) така и в работещите органи и системи. Външен израз на настъпващите изменения в централната нервна система са нарушаване на координацията на движенията, затрудняване на точното изпълнение на планираните по сила, бързина и издръжливост движения и др.Настъпват изменения и във функциите на повечето сетивни системи (зрителна, вестибуларна и др.): повишава се прагът на тяхната възбудимост: тоест понижава се чувствителността им и точността на възприятията до пълната им загуба, влошава се тяхната функционална лабилност и др.

Измененията, причинени от умора, се наблюдават и в периферния нервно-мускулен апарат: удължаване на латентния период на мускулните съкращения, понижаване на възбудимостта и лабилността на мускула, намаляване на силата на съкращенията му и др. Промените са резултат както на нервната регулация на мускулното съкращение, така и на физикомеханични промени в самите мускулни влакна. Влошаване на съкратителната способност на мускулите при умора може да се причини и от частично блокиране на предаването на възбуждението в нервномускулните синапси.

Основните фактори за настъпване на умора са:

• Намаляване на възприемчивостта на нервните клетки (в сравнение с другите тъканни клетки) спрямо силни аферентни импулси (дразнения) - например спрямо тези, възникващи в процеса на тренировъчни натоварвания - нарастваща аферентация от проприорецепторите (мускулни вретена и сухожилен апарат на Голджи) и от хеморецепторите в съдовете на работещите мускули. Хеморецептивната аферентация се усилва от натрупването на недоокислени продукти от метаболизма (ацидоза), изразходване на енергийните вещества (хипогликемия), загуба на значително количество вода и минерални соли при обилно изпотяване и др. Силният поток от проприо- и хеморецептивни импулси към ЦНС постепенно променя нейното функционално състояние; някои мозъчни структури се превъзбуждат и в тях постепенно се развива процес на предпазно задържане, водещо до умора;
• Функционално пренапрежение и намаляване на продукцията на жлезите с вътрешна секреция (на първо място на хипофизата и надбъбречните жлези), особено в улловията на продължително натоварване.

Настъпването на умората, нейната изразеност, времетраене и отзвучаване, както и измененията, които тя предизвиква във функциите на организма зависят от много условия: вид, обем и интензивност на извършената работа; пол, възраст и здравословно състояние на човека, нивото на физическата тренираност; режим на живот; температура и влажност на околната среда; нерационално биостимулиране по време на натоварване и др.

Механизъм на настъпване на умора при различни физически натоварвания

При динамични краткотрайни по характер натоварвания с анаеробно енергоосигуряване основен фактор за настъпването на умората е усилената проприоцептивна аферентация от страна на активно работещите мускули. Кратковременната, но силна аферентация бързо предизвиква процес на задържане в съответните двигателни нервни центрове. За бързото превъзбуждане и понижаване на функционалната лабилност на нервните центрове (намаляване на тяхната работоспособност) допринася и хеморецептивната аферентация към тях, обуславяща се от анаеробно образуваните значителни количества разпадни метаболитни продукти (млечна киселина и др.).

Причина за силното възбуждане и бързо развиващия се процес на задържане в нервните цетрове при по-продължително натоварване също с анаеробно осигуряване е мощната проприо- и хеморецептивна аферентация. Тук внимание изисква мощта на хеморецептивната аферентация, като се има предвид, че при този тип натоварвания биохимичните процеси са силно изразени. При лекоатлетични бягания на средни дистанции например, кислородният дълг достига изключително високи стойности (80-85% от общата кислородна необходимост), млечната киселина може да се натрупа в количества до 22,22 mmol/l (200 mg%) и повече, pH да се понижи и под 7,0, а алкалните резерви в организма да намалеят с 40% и повече.

При тези натоварвания степента на умора се определя от възможностите на организма да работи продължително време в условията на „привидно“ steady state. Следователно тук основен фактор за настъпването на умора е образуващият се все още голям кислороден дълг. Но заедно с него значение за развитието на състоянието на умора вече започва да придобива и частичното изразходване на енергийните вещества, загубата на вода и минерални соли при потоотделянето и др. Всичко това повече или по-малко нарушава хомеостазата на организма и предизвиква процес на задържане в нервните структури (настъпва умора).

При продължителни натоварвания с аеробно осигуряване, поради голямата им продължителност и значителния при тях енергоразход (в някои случаи при стайерски спортни дисциплини общ енергоразход до 10000 kcal), запасите от въглехидрати се изразходват и нивото на кръвната захар може рязко да се понижи под 2,77 mmol/l (50 mg%). Мускулните клетки и особено клетките на централната нервна система са много чувствителни към недостиг на въглехидрати и в хода на продължителни натоварвания възниква (като самозащита на клетките) процес на задържане (настъпване на умора). За това допринасят и нарушенията в хомеостазата като дехидратация и загуба на соли при усилено потоотделяне, намаляване на алкалните резерви при продължителна работа и др. В механизма на настъпване на умора при продължителни натоварвания съществена роля играе и функционалното изтощение на хипофизо-кортико-адреналната система; известна е значимостта на тази система в процеса на мобилизиране на функционалните възможности на организма.

Натоварванията със статичен характер се изпълняват в условията на непрекъсната силна проприоцептивна аферентация от статично напрегнати мускулни групи. Трайната аферентация е резултат от състояние на редуване на съкращения на мускулните влакна с отпускания както при динамичните мускулни усилия. Аферентацията се усилна и от притискането на кръвоносните съдове от статично напрегнатата мускулатура. При тези условия на работа притокът на кръв към мускулите отслабва, снабдяването им с кислород се затруднява, а своевременното им освобождаване от различни метаболитни продукти става невъзможно. Тези неблагоприятни във функционално отношение промени предизвикват процес на бързо развиващо се силно задържане в двигателните нервни центрове. Ето защо натоварванията със статичен характер, за разлика от тези с динамичен характер, бързо предизвикват състояние на умора.

Процес на умора може да настъпи и при работа на отделни мускулни групи, респективно отделни органи и сетивни системи (местна, локална умора). Но умората може и да се генерализира при натоварвания на голям брой мускулни групи (обща умора).

Промени при локална умора

Активността на мускулните ензимни системи постепенно се понижава и се забавя ресинтезът на АТФ и КФ; натрупват се недоокислени продукти на метаболизма, понижава се чувствителността на постсинаптичната мембрана към ацетилхолина и се затруднява провеждането на възбудните импулси. Всичко това нарушава съкратителната способност на мускула и понижава неговата работоспособност. 

Промени при обща умора

Възничка чувство на телесна слабост (отпадналост); появяват се субективни оплаквания за безсъние и безапетитие, регистрират се атипични за състоянието на покой реакции на кръвообращението (хипертонични, дистонични и др.); влошават се показателите на дишането (дихателна честота, белодробни обеми, консумация на кислород и др.) и т.н.

Пренапрежение на организма и хронична умора

Неадекватни на физическата форма на организма тренировъчни натоварвания могат да предизвикат още в процеса на изпълнението им изразена функционална недостатъчност на регулаторните механизми на кръвообращението, дишането и др. Това състояние се означава като „пренапрежение на организма“. Негови симптоми са бързо развиващия се задух (израз на анаеробен енергодефицит), изразена тахикардия, поява на болки в областта на сърцето (стенокардия), главозамайване, повръщане и др. В по-тежки случаи може да се развие дори инфаркт на миокарда, частично да се помрачи съзнанието вследствие на спазми в мозъчните съдове, да настъпи колапс и др. Възможно е да се увреди дейността на други органи - например на белите дробове и бъбреците. В такива случаи се установяват изменения като: разширение на белите дробове с преразтягане на тъканта им (емфизем), което затруднява издишването (експираця), отделяне на кръв с урината (хематурия) поради нарушаване на пропускливостта на бъбречната тъкан и др.

Ако след системни физически тренировъчни натоварвания не се осигури достатъчно време за възстановяване на функциите на организма, умората от отделните натоварвания постепенно се натрупва, задълбочава се и преминава в състояние на хронична умора. Тя се проявява чрез: нарушаване на взаимодействието между нервно-ендокринната, сърдечносъдовата и дихателната система; понижава се физическата дееспособност на организма и тренировъчните задачи трудно се изпълняват; в покой се установява тахикардия и хипертония, появява се задух и чувство на стягане в сърдечната област и др. При добре изразена хронична умора може да настъпи сърдечна недостатъчност и застой на кръвта в големия кръг на кръвообръщение, черния дроб се увеличава и се появяват болки в дясното подребрие. Едни от най-ранните признаци на хронична умора са: чувство за телесна слабост и нежелание за тренировъчни занимания; загуба на апетит и нарушение на съня; влошаване на координацията на движенията, респективно намаляване на способността за усвояване на нови двигателни навици, неблагоприятни предстартови реакции; влошаване на резултатите от функционалните проби на кръвообращението и др.

Умора при нервно-психични натоварвания

Състоянието на нервно-психична умора настъпва при: продължителна напрегната мускулна работа, продължителни отрицателни емоции и стресови ситуации на тревога и изчакване (например в предсъстезателния период). То може да настъпи още при еднообразно и монотонно по характер умствено и физическо натоварване - например при работа на конвейер, при продължителен спортно-тренировъчен лагер с еднообразен режим на живот и натоварвания и др. В резултат се нарушава (относително) хомеостазата и работоспособността на човека се понижава. Влошава се способността за мисловна работа, за концентрация на вниманието и за логично и абстрактно мислене, отслабва паметта и др.

От гледна точка на практиката е важно да се отбележи, че състоянието на нервно-психична умора, за разлика от това на физическата, може при определени условия бързо да отзвучи - например при смяна на един вид дейност с друг, при промяна на работната обстановка, при смяна на отрицателните емоции с положителни и др.