ПРОМЕНИ В ХРАНОСМИЛАНЕТО И ОБМЯНАТА НА ВЕЩЕСТВАТА ПРИ ФИЗИЧЕСКИ НАТОВАРВАНИЯ

Проф. Доротеа Стефанова, проф. Константин Бичев, проф. Елена Киселкова

    Процесът на храносмилане е един от основните физиологични фактори за възстановяване на организма след физически натоварвания и за развитие на неговата работоспособност. Физическите натоварвания, от своя страна, способстват за регулиране и повишаване на ефективността на двигателната, секреторната и резорбционната функция на стомашно-чревния път.

    Въпреки че физическата работа и храносмилането са неделими една от друга физиологични функции, между тях съществува относителен функционален антагонизъм (антагонизъм между симпатикуса и парасимпатикуса). Затова осъществяването на интензивна мускулна дейност едновременно с процес на усилено храносмилане се отразява неблагоприятно върху физическата дееспособност (например извършването на тренировъчна работа непосредствено след хранене). В такива случаи организмът не е в състояние рационално да преразпредели кръвния поток в частност към работещите мускули, които остават недостатъчно кръвоснабдени. Вследствие на това сърдечносъдовата система е принудена да усили допълнително своята дейност, което създава излишно напрежение в организма. Напълненият стомах и повдигнатата диафрагма също обременяват излишно кръвната циркулация и дишането. В резултат физическото натоварване не може да се осъществи пълноценно (коефициентът на полезно действие се понижава), храносмилането също става неефективно и е съпроводено от субективни оплаквания за тежест и болка в коремната област, затруднено дишане и др. Ето защо е наложително да се спазва известен интервал от време между края на храненето и началото на физическите занимания, чиято продължителност да не е по-малка от 1,5-2 часа. Така се гарантира успешно осъществяване на храносмилането от организма и енергийно осигуряване на натоварването.

Влияние на физическите натоварвания върху белтъчния обмен

    По време на продължителна физическа работа в работещите мускули се усилват процесите на разграждане на белтъците до аминокиселини, които в черния дроб се включват в синтеза на ензими. Заедно с това натрупването на безазотния остатък (получен при дезаминирането на аминокиселините) участва в образуването на глюкоза, която подпомага енергетичното осигуряване на работещия организъм.

    След физическата работа се препоръчва увеличен прием на белтъци, който ще предизвика усиления им синтез, особено в мускулите. Така се осъществява по-бързото им функционално възстановяване и появата на структурни изменения, които ще повишат работоспособността им. 

    Преди физически натоварвания презапасяването на организма с белтъци е нецелесъобразно, тъй като те са несъществен енергиен източник - дават до 10% енергия от общия енергоразход.

Влияние на физическите натоварвания върху въглехидратната обмяна

    По време на физическа работа, поради по-голямата и бърза нужда от енергия, именно въглехидратите са тези, които се разграждат първи и освобождават необходимата енергия. В началото на работата настъпва известна хипогликемия (поради преминаване на глюкоза от кръвта в мускулната тъкан), която впоследствие, чрез усилена гликолиза, преминава в хипергликемия.

    Циклични високоинтензивни краткотрайни натоварвания се характеризират с анаеробна гликолиза предимно на мускулния гликоген. Циклични упражнения с умерена аеробна мощност изискват големи количества енергия, респективно въглехидрати. Отначало се използва мускулният, а впоследствие - чернодробният гликоген. В условията на смесен или аеробен режим на разграждане по-нататък като енергиен източник се използва кръвната глюкоза. При крайно изтощителни натоварвания (от маратонски тип) кръвната глюкоза може да намалее значително и да настъпи хипогликемия, която под 40 mg% води до тежки функционални нарушения и загуба на съзнание.

    За извършването на една и съща работа тренираните спортисти изразходват по-малко енергия, респ. въглехидрати, отколкото нетренираните.

    Целесъобразно е 20-30 min преди физическото натоварване, особено такова с по-голяма продължителност, да се приема определено количество лесноусвоими въглехидрати - главно глюкоза, фруктоза и др. При еднократен прием тя не трябва да надвишава 50-60 g, тъй като по-големи количества затрудняват усвояването и водят до повишаване на критичния праг на нивото на кръвна захар. Създадената хипергликемия причинява усилено изхвърляне на глюкоза чрез урината, без да бъде оползотворена в мускулите. Поради значително снижаване на стойностите на глюкозата въглехидрати се дават не само преди, но и по време на дълготрайни, вкл. маратонски дисциплини. В тези случаи те се комбинират с течности, с витамините B1, B6 и C и др., както и с NaCl.

    При системни занимания с физическа работа в покой се наблюдава повишаване на количеството на гликогена в черния дроб и особено в мускулите. Това улеснява енергоснабдяването при предстоящо физическо натоварване.

    При спортисти, трениращи краткотрайни физически натоварвания, ръзвиващи качеството бързина, се повишават мускулните резерви на гликогена, а при работещи за качеството издръжливост - чернодробните. В първия случай се увеличават и ензимите, свързани с гликолитичното разграждане на глюкозата, а във втория - ензимите, свързани с дихателното фосфорилиране. 

Влияние на физическите натоварвания върху обмяната на липидите

    Мазнините не са предпочитана храна при системна физическа дейност поради необходимостта от по-голямо количество кислород за тяхното разграждане. Но при изчерпване на въглехидратния запас те стават главен енергиен източник. Това е важно особено при дълготрайни натоварвания (напр. бягане на 10000 m , ски бягане на 50 km и др.). Затова при спортисти, трениращи тези дисциплини, мазнините в мастните депа намаляват поради транспортирането им към работещите органи. Така се осигуряват около 60-90% от необходимата енергия. Заедно с това намалява количеството на холестерола в кръвта, а разпадните продукти на мазнините, отделени с урината, се увеличават.

    При скоростни физически натоварвания не се наблюдават особени промени в обмяната на мазнините.

    При системно трениращи хора се увеличава разграждането на мазнините в черния дроб, скелетните мускули, бъбреците и др. Вследствие на това се увеличават фосфолипидите и холестеролът в тренираните мускули. В. Тошкова (1966) намира, че с нарастване на тренираността холестеролът се понижава.

Влияние на физическите натоварвания върху водно-солевата обмяна

    Съдържанието на вода и минерални соли в организма е тясно свързано с обема и интензивността на извършената мускулна работа. По време на тренировъчно-състезателни натоварвания бегачи на маратон например могат да загубят 4-8 l и повече пот - приблизително 2-3 l за всеки час на натоварването. Това означава , че телесното им тегло може да се намали с 4-8 kg и повече за сметка на 13-15% загуба на вода от общото ѝ количество в тялото. Докато нормалната дневна загуба на соли като сумарен резултат от изхвърлянето им с потта, урината и фекалиите е около 10-15 g, дефицитът на NaCl по време на натоварвания със средна интензивност (лекоатлетически и ски-дълги бягания, колоездене на шосе и др.) в резултат само на изпотяването може да достигне до 30-35 g за един тренировъчен ден - т.е. около 1/4 до 1/3 от количеството на хлоридите в организма. Загубите на соли в урината по време на интензивна физическа работа обикновено са малки поради преразпределението на кръвния поток към работещите мускули и намаляване на диурезата. Ако голямата водно-солева загуба не бъде компенсирана своевременно чрез приемане на течности, съдържащи минерални вещества настъпват сериозни разстройства във функциите на организма: намалява кръвооросяването на органите и способността на тъканите за задържат вода, нарушава се процесът на възбуждане на нервно-мускулния апарат, затруднява се дейността на мозъка, сърцето, бъбреците и т.н. В такива случаи пулсът се учестява, систолното кръвно налягане започва да се понижава, дишането става ускорено и тежко, проявява се главозамайване, възникват болезнени мускулни усещания (крампи) като последствие и от калциевия дефицит, нарушаване на координацията на движенията, влошава се чувството за ориентация и време и др., при което спортистът може да изпадне в безсъзнание.

Възстановяване и поддръжка на водно-солевия баланс в организма

    При загуба например на 2 l потна течност за 1 час по време на интензивно натоварване организмът за същото време произвежда 500-600 ml оксидационна (метаболитна) вода. За възстановяване на водния баланс трябва да се поемат през същия период около 1400 ml вода. Ако такова количество бъде погълнато наведнъж, очевидна е трудността, която би се дължала на препълнения с вода стомах, при изпълнението на тренировъчните натоварвания. Голямото количество вода не само че е излишен теглови баланс за тялото, но и претоварва функционално кръвната циркулация и отделителната система, затруднява дишането поради повдигането на диафрагмата и т.н. Затова по време на продължителни натоварвания от физиологична гледна точка е целесъобразно да се поемат течности в по-малки количества през по-кратки интервали от време - ориентировъчно 200-250 ml вода на всеки 20-25 min натоварване. По този начин се спазва един от основните принципи в практиката на големите натоварвания - да не се чака усещането за жажда, т.е. обезводняването на организма, за да се пие вода, а своевременно да се възстановят водните запаси.

    Водно-солевият баланс се възстановява и поддържа посредством приемането на питейна вода (евентуално с добавка на 1-2 g NaCl на 1 l вода), богати на минерални вещества плодови сокове, естествени алкални води, различни биостимулиращи напитки и препарати, съдържащи соли и др. Бързината на резорбция на течностите в храносмилателния път зависи от редица фактори, в частност от концентрацията на минералните соли и захари в тях (т.е. от осмотичното им налягане). Всички захари (една от най-частите съставки на биостимулиращите напитки), използвани в големи концентрации, забавят резорбцията на водата, аналогичен ефект оказват и напитките с висока концентрация на минерални соли. Затова приемането на силно озахарени и минерализирани течности като средство за възстановяване на водно-солевата загуба при обилни изпотявания по време на физически натоварвания е нецелесъобразно. По отношение на захарите, например, опитът показва, че на 1 l вода за пиене би трябвало да се прибавят 30 g глюкоза. При това съотношение между количеството на довата и въглехидратите следва да се съобразява с външната температура: при висока температура (>25°C), кагото изпотяването е по-силно и се губи повече вода, концентрацията на глюкозата трябва да бъде по-ниска (до 5%), и обратно при по-ниска температура. Това е важно и поради факта, че концентрираните захарни разтвори (респ. солевите разтвори), като хипертонични, извличат вода от клетките и способстват за тяхното обезводняване.

    Резорбцията на приеманите течности се влияе и от тяхната температура . Тя се осъществява по-бързо в случаите, когато температурата на течността е по-ниска от телесната (температурен оптимум около 15°C).