ПРОМЕНИ В РАЗХОДА НА ЕНЕРГИЯ ПРИ ФИЗИЧЕСКИ НАТОВАРВАНИЯ
Проф. Доротеа Стефанова, проф. Константин Бичев, проф. Елена Киселкова
Енергията, необходима за извършване на физическата работа, се получава в резултат на аеробни и анаеробни процеси на разграждане. При изпълнение на дадено натоварване относителният им дял зависи от неговата интензивност и продължителност. Продължителните и сравнително по-ниско интензивните натоварвания се осигуряват от енергия, получавана предимно по аеробен път - от окислението на въглехидрати и мазнини. При краткотрайните и високоинтензивни натоварвания преобладава анаеробната енергопродукция, при която за ресинтеза на АТФ се използува освободената от разграждането на креатинфосфата и гликолизата енергия.
Чрез непряка калориметрия се отчита само отделената по аеробен път енергия. По-високата кислородна консумация означава по-голямо количество произведена енергия, а това дава възможност да характеризираме енергообмена, не само като изчисляване в kcal, но и като използваме енергийния еквивалент на кислорода. За 1 l консумиран кислород се отделят 5 kcal. На същата основа при оценяване на мощността на дадено физическо натоварване се използва широко метаболитната единица МЕТ. За 1 МЕТ се приема нивото на основната обмяна, равно на 3,5 ml O2/kg/min.
Засега не разполагаме с точни и леснодостъпни методи за определяне на анаеробната енергопродукция, поради което точният ѝ относителен дял в осигуряването на физическото натоварване не може да бъде определен. Приема се, че максималното количество отделена от анаеробните процеси енергия възлиза на около 30 kcal.
По време на физическо натоварване само част от цялото количество произведена от организма енергия се използва за извършване на работа. В много случаи в зависимост от условията, в които се извършва, една и съща по мощност и продължителност работа има различна енергийна стойност. Съотношението на енергията, изразходвана за извършването на полезна работа, към общото количество произведена за това време енергия се определя от коефициента на полезно действие (КПД) на даден вид работа. За различните натоварвания той е в рамките на 20-30%, а останалите 70-80% от продуцираната енергия се превръщат направо в топлина. Следователно величината на КПД е показател за ефективността (икономичността) във функционирането на организма и за пълноценното използване на наличните енергийни резерви. Известно е, че при тренираният организъм има високо КПД, който може да достигне до 35%. Това се дължи на различни фактори. В резултат на тренировката се установява по-добро взаимодействие между централната нервна система и системите, които обслужват изпълнението на физическата работа. КПД зависи в голяма степен от съвършеното владеене на спортната техника - от ангажирането в работа само на необходимите мускулни групи без ненужни мускулни напрежения, изискващи допълнителни количества енергия. По-икономично протичат и процесите на обмяна на веществата.
Извършването на всяка работа е свързано с увеличаване на енергийния разход на организма. Изразходването на повече енергия е резултат от усилените в тези случаи окислителни процеси преди всичко в работещата мускулатура. Заедно с това се увеличава енергоразходът и в системите, които обслужват мускулната работа (докато в органите, неангажирани в работа, се наблюдава намаление в интензивността на обменните процеси).
Докато в покой мускулатурата използва около 38% от цялата свободна енергия в организма, при физическа работа са необходими 70% от общата енергия, а при тежка физическа работа може да достигне до 95%. Именно с цел да се осигури енергийно мускулната работа, дейността на вътрешните органи по време на физическо натоварване е сравнително намалена.
Енергията, необходима за извършване на физическата работа, се получава в резултат на аеробни и анаеробни процеси на разграждане. При изпълнение на дадено натоварване относителният им дял зависи от неговата интензивност и продължителност. Продължителните и сравнително по-ниско интензивните натоварвания се осигуряват от енергия, получавана предимно по аеробен път - от окислението на въглехидрати и мазнини. При краткотрайните и високоинтензивни натоварвания преобладава анаеробната енергопродукция, при която за ресинтеза на АТФ се използува освободената от разграждането на креатинфосфата и гликолизата енергия.
Чрез непряка калориметрия се отчита само отделената по аеробен път енергия. По-високата кислородна консумация означава по-голямо количество произведена енергия, а това дава възможност да характеризираме енергообмена, не само като изчисляване в kcal, но и като използваме енергийния еквивалент на кислорода. За 1 l консумиран кислород се отделят 5 kcal. На същата основа при оценяване на мощността на дадено физическо натоварване се използва широко метаболитната единица МЕТ. За 1 МЕТ се приема нивото на основната обмяна, равно на 3,5 ml O2/kg/min.
Засега не разполагаме с точни и леснодостъпни методи за определяне на анаеробната енергопродукция, поради което точният ѝ относителен дял в осигуряването на физическото натоварване не може да бъде определен. Приема се, че максималното количество отделена от анаеробните процеси енергия възлиза на около 30 kcal.
По време на физическо натоварване само част от цялото количество произведена от организма енергия се използва за извършване на работа. В много случаи в зависимост от условията, в които се извършва, една и съща по мощност и продължителност работа има различна енергийна стойност. Съотношението на енергията, изразходвана за извършването на полезна работа, към общото количество произведена за това време енергия се определя от коефициента на полезно действие (КПД) на даден вид работа. За различните натоварвания той е в рамките на 20-30%, а останалите 70-80% от продуцираната енергия се превръщат направо в топлина. Следователно величината на КПД е показател за ефективността (икономичността) във функционирането на организма и за пълноценното използване на наличните енергийни резерви. Известно е, че при тренираният организъм има високо КПД, който може да достигне до 35%. Това се дължи на различни фактори. В резултат на тренировката се установява по-добро взаимодействие между централната нервна система и системите, които обслужват изпълнението на физическата работа. КПД зависи в голяма степен от съвършеното владеене на спортната техника - от ангажирането в работа само на необходимите мускулни групи без ненужни мускулни напрежения, изискващи допълнителни количества енергия. По-икономично протичат и процесите на обмяна на веществата.
Коментари
Публикуване на коментар