ФИЗИОЛОГИЧНА ХАРАКТЕРИСТИКА НА МЕТОДИТЕ НА СПОРТНА ТРЕНИРОВКА
Проф. Доротеа Стефанова
Спортната тренировка има за крайна цел да повиши дееспособността на спортиста, която зависи преди всичко от нивото на развитие на двигателните му качества. Разглеждайки ги поотделно, видяхме голямото и многостранно преустройство, което трябва да настъпи в организма, за да могат да се повишат силата, бързината и издръжливостта му. Това преустройство се извършва чрез системно и продължително изпълнение на физически натоварвания. Именно начинът на тяхното прилагане определя методите на спортната тренировка.
В дългогодишното развитие на спорта са утвърждавани и развивани различни системи и методи на спортна тренировка, които заедно със задълбочаването на познанията относно механизмите на адаптация на организма към физическа работа са ставали по-ефективни. За това свидетелства непрекъснатото повишаване на спортните резултати за всички видове спорт.
Независимо от голямото разнообразие в системите и методите на спортна тренировка те се изграждат на някои общи принципи, които лежат в основата на процесите на адаптация на организма към физически натоварвания.
За да могат да се извършат приспособителни изменения в организма е необходимо дразнителят, който ги предизвиква да действа продължително време. Следователно за да се получи тренировъчен ефект физическите натоварвания трябва да се прилагат ежедневно и със съответната продължителност.
Обемът на извършената работа е един от факторите определящи степента на тренировъчните натоварвания. По-голямата по обем работа изисква по-значително изчерпване на енергетичните резерви на организма. Заедно с това обаче в периода на възстановяване след нея ще се постигне не само тяхното възстановяване но и свръхвъзстановяването им с което ще се увеличи енергийният потенциал на организма.
Между обема на тренировката и тренировъчният ефект обаче не съществува линейна зависимост - например удвояването на обема на работа не води до двойно по-големи тренировъчни изменения. Тук решаваща роля играе интензивността на тренировъчното натоварване. Така например при използване на по-малко съпротивление или ниска интензивност на натоварването процесите на разграждане на организма са слаби, такива са и процесите на възстановяване. Само големите по обем и интензивност натоварвания могат да засегнат дълбоко резервите на организма и да стимулират тяхното увеличаване. В това отношение трябва да си има винаги предвид че заедно с нарастване и затвърдяване на дадена степен на тренираност по-нататъшен тренировъчен ефект могат да окажат само по-високите натоварвания. Спорт Астранд (Пер Олаф Астранд, Per Olof Åstrand) тренировката се насочва общо взето в следните направления:
Именно в зависимост от съчетанието на обема на натоварването и времетраенето и вида на почивката се определят различните методи на спортна тренировка. В спортната литература са описани голям брой тренировъчни методи под различни названия, много от които не се различават съществено помежду си. От гледна точка на режима на натоварване и почивка в тренировката методите на спортна тренировка могат да бъдат разделени в следните групи:
Такъв режим на работа, без прекъсвания и голяма продължителност, се извършва в условия на устойчиво състояние и води до повишаване на аеробния капацитет на организма. Не се постига особено активиране на системите транспортиращи кислорода. В замяна на това обаче, нивото на обменните процеси се повишава значително. Ефектът на продължителните тренировъчни натоварвания (над 30 min) е показан на фигура 5 4. Изследвано е отражението на 6-месечен период на тренировка върху функциите на кардио-респираторния апарат. Равномерната работа с голяма продължителност предизвиква от една страна увеличаване на аеробния капацитет, а от друга настъпват съществени изменения в работната кислородна консумация. В процеса на трениране спортистът увеличава възможностите си да използва все по-голям процент от максималния си аеробен капацитет по време на продължително натоварване. Това е от голямо значение за повишаване на издръжливостта на спортиста. Този начин на трениране повишава издръжливостта към подкритичните скорости. Въздействието му се разпростира върху целият организъм, като чрез голямата продължителност на работа се предизвикват приспособителни изменения в сърцето, кръвообращението и дихателната система, увеличавайки икономичността на тяхното функциониране. Нервната система е поставена също благоприятни условия на установяване на равновесие и ритмичност в протичането на нервните процеси.
Продължителното равномерно натоварване създава добри условия за изграждане на приспособителни изменения в мускулатурата. постоянно действащата мускула помпа е предпоставка за добро кръвоснабдяване на мускулатурата и за увеличаване на капилярната и мрежа.
Равномерната скорост поддържана при този тренировъчен метод не означава, че натоварването върху организма е непрекъснато едно и също. Така например в леката атлетика, ски-бягането, колоезденето и др., където методът на равномерна тренировка намират най-широко приложение, работата може да се провежда и по разнообразен терен (не на писта). В такъв случай при преодоляване на наклон запазването на скоростта изисква влагане на значително повече усилия при съответно нарастване на енергоразхода. По този начин опасност от затвърдяване на ниска скорост, както някои смятат при днешното приложение на метода на равномерна тренировка в действителност не съществува.
Методът на равномерна тренировка дава възможност и за усъвършенстване в детайли на спортната техника. Сравнително ниската интензивност на работа позволява да се използват и упражняват различни техники с цел да се изработи най-икономичната и ефективна индивидуална техника на спортиста.
В рамките на метода на равномерната тренировка може да се регулира и теглото на състезателите, поддържането на което около оптималните му граници е важна предпоставка за проявата на издръжливост.
Дължината на преодоляваните разстояние, както и скоростта, която трябва да се поддържа се определят от вида спорт, а също така и от дисциплината, в която спортисти се състезава но скоростта не трябва да бъде под аеробно-анаеробния праг.
Голяма популярност в леката атлетика добива този метод след рекордните резултати на Емил Затопек (Emil Zátopek). В една тренировка той пробягна например 5 пъти по 200 m, 20 пъти по 400 m и отново 5 пъти по 200 m. 200-метровите отсечки пробягвал с максимално темпо, а тези от 400 m - с темпо, средно за цялото 10 km разстояние за което се е готвил. Между отделните отсечки е пробягвал по 200 m в бавно темпо.
В противовес на такава монотонна работа на писта шведът Госе Холмър (Gosse Holmer) въвежда така наречения фартлек (игра със скоростта), при която в едно тренировъчно занимание се пробягват както по-къси, така и по-дълги отсечки съответно с много висока и ниска скорост. Gosta Olander препоръчва заедно с вариациите в темпото бягането да се извършва при утежнени условия - мека почва, дълбок сняг и пр. Такава тренировка се провежда извън стадиона по равен или хълмист терен.
Методите на тренировка с променлива интензивност намират широко приложение в практиката. Това до голяма степен се дължи на факта, че наподобяват двигателната дейност на човека в ежедневния му живот, поради което организмът се приспособява много бързо към такъв променлив режим на работа. От друга страна, въздействието на променливото натоварване върху организма на спортуващия е многостранно. Методите на тренировка с променлива интензивност се използват предимно за развитие на скоростната издръжливост. Отсечките, изпълнявани с надкритична скорост, включват активно фосфокреатиновия и гликолитичния механизъм на възстановяване на АТФ, докато по време на изпълняваните в по-бавно темпо отсечки се активира аеробната производителност на оргазма.
Многократната промяна на скоростта и интензивността на работата подобрява възможностите на регулаторните механизми на организма за бързо превключване от един тип обмяна на друг. Според Й. Русчуклиев най-ценното в този метод е усъвършенстването на подвижността на регулаторните механизми на организма особено тези на вегетативната нервна ситема и инервираните от нея функции на кръвообращението и дишането. Това е особено необходимо във връзка с предотвратяване на настъпването на “мъртва точка” или за преодоляването ѝ.
Според Д. Матеев методът с променлива интензивност е най-ефективен при развитието на силовата издръжливост и в подходяща форма може да се прилага в спортовете като борба, гимнастика и др.
Интензивната работа представлява силен дразнител за сърдечния мускул, предизвиквайки неговата хипертрофия и дилатация. Както е известно, увеличаването на обема на сърцето, съчетано с хипертрофия на мускулатурата му, е една от основните предпоставки за проява на голяма издръжливост. Най-подходящи условия за развиване на дилатация на сърцето е работа му при голям ударен обем. Именно такива условия се създават по време на интервалната работа. В случая обаче големият ударен обем се постига не толкова по време на натоварванията, колкото по време на почивките между тях.
През време на почивките се забелязват много съществени реакции от страна на кардиореспираторната система. Докато по време на краткото натоварване кислородната консумация е сравнително ниска, в първите 30 s след него тя не само че не се възстановява, но дори се покачва над работното си ниво. Но пулсовата честота започва веднага да спада с прекъсване на натоварването. Следователно повишената кислородна консумация може да бъде резултат на повишения ударен обем на сърцето. За това свидетелства и повишаването на кислородния пулс след завършване на натоварването.
От казаното се налага изводът, че в процесът на приспособяване на организма към продължителните натоварвания главното въздействие на интервалния метод на тренировка се пада на интервала на почивка, влиянието на която се изразява в икономизация на функциите на дишането и кръвообращението.
За да се получат през време на почивката изброените положителни изменения в дейността на вегетативните системи, е необходимо натоварването преди това да бъде с подходяща интензивност и продължителност. Голям ефект при развитието на аеробните възможности дава анаеробната работа, провеждана под формата на краткотрайни (не повече от една минута) натоварвания. Продуктите на анаеробното разграждане стимулират дихателните процеси по време на почивката, поради което консумацията на кислород първоначално се повишава.
Оттук следва, че почивката между натоварванията не трябва да бъде дълга. Ако продължителността ѝ е между 45 и 90 s, се дава възможност следващата работа да се извърши на фона на повишени дихателни функции, в следствие на което следващите натоварвания не протичат в условия на увеличаващ се кислороден недостиг, напротив, той дори намалява.
Пулсовата честота може да служи като индикатор за интензивността на работата и продължителността на почивките. Смята се, че за получаването на посочените положителни изменения в кардиореспираторната система най-подходяща е интензивност, при която пулсовата честота достига до 180 уд./мин, докато повторното натоварване може да започне, когато честотата на сърдечните съкращения спадне до 130 уд./мин.
Интензивните натоварвания оказват положителен тренировъчен ефект и върху мускулатурата. Те стимулират нейната хипертрофия. Освен това динамичната работа създава условия за повишаване на капиляризация на мускулите. А тъй като интервалите на почивка са краткотрайни, през това време не се включват вазоконстрикторните механизми, така че през време на цялата интервална серия капилярната мрежа на работещите мускули е силно разширена. Това облекчава значително работата на сърцето, което работи през цялото време срещу намалено съпротивление.
Както се вижда от всичко казано дотук, методът на интервалната тренировка има извънредно широк диапазон на действие върху организма, развивайки по този начин много ефективно издръжливостта му към високи скорости на придвижване.
Една разновидност на интервалния метод на тренировка е методът на „повторна тренировка“. Различието е в това, че интервалите на почивка се удължават, а интензивността, с която се изпълняват натоварванията е максимална. Целта, която се преследва в този случай е увеличаването на максималната скорост. Тъй като това се постига чрез трениране на анаеробните механизми на организма, се прилага максимална или близка до нея (95-98%) интензивност. Интервалът на почивка има за задача да осигури достатъчно възстановяване на работоспособността, за това тук в зависимост от дължината на отсечките то е по-дълъг и може да достигне 5 - 8 min. Въздействието на метода на повторната тренировка е разгледано по-подробно при анализа на бързината и скоростта. Методът на повторна тренировка се използва много успешно при трениране на качеството сила.
Както показва анализът на отделните методи на спортна тренировка в по-голямата си част те имат за цел повишаване на издръжливостта. Силовата тренировка има свои специфични методи и както беше подчертано, бързината и максималната скорост подлежат трудно на трениране и сравнително малко се повишават в резултат на упражняването. Затова повишаване на спортните резултати може да се постигне преди всичко чрез увеличаване на издръжливостта към високи скорости и съпротивления.
Анализът на методите на тренировка показва също така, че всеки един от тях е много конкретно, насочен към един или друг механизъм на адаптация на организма към физически натоварвания. Всеки от тях е доказал в практиката своите положителни страни, преди да бъде утвърден като такъв. Методът на интервалната тренировка като най-съвременен и отговарящ на днешното ниво на развитие на спорта си спечели голяма популярност и приложение. Практиката обаче скоро показа, че едностранчивото въздействие върху организма не може да осигури всестранна адаптация към всички изисквания на физическите натоварвания. Това наложи да се повдигне напълно обоснована дискусия относно въпросът кой метод на тренировка трябва да се предпочита при трениране на издръжливостта. Резултатите от нея са категорични - тренировъчните методи трябва да се използват комплексно в годишния цикъл на подготовка на спортиста. Интервалната тренировка предизвиква най-бързо протичане на приспособителните реакции на организма и по този начин най-бързо увеличава издръжливостта. Постигнатата обаче в случая спортна форма не е стабилна и не може да се поддържа дълго време. Чрез равномерния метод и метода с променлива интензивност приспособителните изменения настъпват след значително по-дълъг период. За сметка на това, те обаче са по-стабилни. По тези съображения в интервалния метод започнаха да се включват и по-дълги дистанции. В неговия „чист“ вид той е много подходящ в състезателния период на подготовка на спортиста, след като през подготвителния и основния период е била изградена една стабилна морфо-функционална основа на издръжливостта посредством продължителна, по-малко интензивна работа.
В дългогодишното развитие на спорта са утвърждавани и развивани различни системи и методи на спортна тренировка, които заедно със задълбочаването на познанията относно механизмите на адаптация на организма към физическа работа са ставали по-ефективни. За това свидетелства непрекъснатото повишаване на спортните резултати за всички видове спорт.
Независимо от голямото разнообразие в системите и методите на спортна тренировка те се изграждат на някои общи принципи, които лежат в основата на процесите на адаптация на организма към физически натоварвания.
За да могат да се извършат приспособителни изменения в организма е необходимо дразнителят, който ги предизвиква да действа продължително време. Следователно за да се получи тренировъчен ефект физическите натоварвания трябва да се прилагат ежедневно и със съответната продължителност.
Обемът на извършената работа е един от факторите определящи степента на тренировъчните натоварвания. По-голямата по обем работа изисква по-значително изчерпване на енергетичните резерви на организма. Заедно с това обаче в периода на възстановяване след нея ще се постигне не само тяхното възстановяване но и свръхвъзстановяването им с което ще се увеличи енергийният потенциал на организма.
Между обема на тренировката и тренировъчният ефект обаче не съществува линейна зависимост - например удвояването на обема на работа не води до двойно по-големи тренировъчни изменения. Тук решаваща роля играе интензивността на тренировъчното натоварване. Така например при използване на по-малко съпротивление или ниска интензивност на натоварването процесите на разграждане на организма са слаби, такива са и процесите на възстановяване. Само големите по обем и интензивност натоварвания могат да засегнат дълбоко резервите на организма и да стимулират тяхното увеличаване. В това отношение трябва да си има винаги предвид че заедно с нарастване и затвърдяване на дадена степен на тренираност по-нататъшен тренировъчен ефект могат да окажат само по-високите натоварвания. Спорт Астранд (Пер Олаф Астранд, Per Olof Åstrand) тренировката се насочва общо взето в следните направления:
- тренировка на функциите транспортиращи кислорода;
- тренировка на мускулатурата;
- повишаване нивото на обменните процеси.
Именно в зависимост от съчетанието на обема на натоварването и времетраенето и вида на почивката се определят различните методи на спортна тренировка. В спортната литература са описани голям брой тренировъчни методи под различни названия, много от които не се различават съществено помежду си. От гледна точка на режима на натоварване и почивка в тренировката методите на спортна тренировка могат да бъдат разделени в следните групи:
- методи на равномерна тренировка;
- методи на тренировка с променлива интензивност;
- интервален метод на тренировка
Методи на равномерна тренировка
Методът на равномерна тренировка е най-старият и се прилага в цикличните видове спорт. Работата се извършва с равномерно темпо при невисока (подкритична) скорост. Продължителността на работата и преминатото разстояние са големи.Такъв режим на работа, без прекъсвания и голяма продължителност, се извършва в условия на устойчиво състояние и води до повишаване на аеробния капацитет на организма. Не се постига особено активиране на системите транспортиращи кислорода. В замяна на това обаче, нивото на обменните процеси се повишава значително. Ефектът на продължителните тренировъчни натоварвания (над 30 min) е показан на фигура 5 4. Изследвано е отражението на 6-месечен период на тренировка върху функциите на кардио-респираторния апарат. Равномерната работа с голяма продължителност предизвиква от една страна увеличаване на аеробния капацитет, а от друга настъпват съществени изменения в работната кислородна консумация. В процеса на трениране спортистът увеличава възможностите си да използва все по-голям процент от максималния си аеробен капацитет по време на продължително натоварване. Това е от голямо значение за повишаване на издръжливостта на спортиста. Този начин на трениране повишава издръжливостта към подкритичните скорости. Въздействието му се разпростира върху целият организъм, като чрез голямата продължителност на работа се предизвикват приспособителни изменения в сърцето, кръвообращението и дихателната система, увеличавайки икономичността на тяхното функциониране. Нервната система е поставена също благоприятни условия на установяване на равновесие и ритмичност в протичането на нервните процеси.
Продължителното равномерно натоварване създава добри условия за изграждане на приспособителни изменения в мускулатурата. постоянно действащата мускула помпа е предпоставка за добро кръвоснабдяване на мускулатурата и за увеличаване на капилярната и мрежа.
Равномерната скорост поддържана при този тренировъчен метод не означава, че натоварването върху организма е непрекъснато едно и също. Така например в леката атлетика, ски-бягането, колоезденето и др., където методът на равномерна тренировка намират най-широко приложение, работата може да се провежда и по разнообразен терен (не на писта). В такъв случай при преодоляване на наклон запазването на скоростта изисква влагане на значително повече усилия при съответно нарастване на енергоразхода. По този начин опасност от затвърдяване на ниска скорост, както някои смятат при днешното приложение на метода на равномерна тренировка в действителност не съществува.
Методът на равномерна тренировка дава възможност и за усъвършенстване в детайли на спортната техника. Сравнително ниската интензивност на работа позволява да се използват и упражняват различни техники с цел да се изработи най-икономичната и ефективна индивидуална техника на спортиста.
В рамките на метода на равномерната тренировка може да се регулира и теглото на състезателите, поддържането на което около оптималните му граници е важна предпоставка за проявата на издръжливост.
Дължината на преодоляваните разстояние, както и скоростта, която трябва да се поддържа се определят от вида спорт, а също така и от дисциплината, в която спортисти се състезава но скоростта не трябва да бъде под аеробно-анаеробния праг.
Методи на тренировка с променлива интензивност
За първи път през 1920 година финландецът Pukhala нарушава традиционното продължително равномерно бягане в тренировката на лекоатлетите като го заменя с къси и по-дълги пробези, между които изпълнява бягане с бавно темпо.Този метод донесъл на финландците значителни успехи в дългите бягания се прилага и до днес в много разнообразни форми, както в цикличните, така и в ацикличните видове спорт.Голяма популярност в леката атлетика добива този метод след рекордните резултати на Емил Затопек (Emil Zátopek). В една тренировка той пробягна например 5 пъти по 200 m, 20 пъти по 400 m и отново 5 пъти по 200 m. 200-метровите отсечки пробягвал с максимално темпо, а тези от 400 m - с темпо, средно за цялото 10 km разстояние за което се е готвил. Между отделните отсечки е пробягвал по 200 m в бавно темпо.
В противовес на такава монотонна работа на писта шведът Госе Холмър (Gosse Holmer) въвежда така наречения фартлек (игра със скоростта), при която в едно тренировъчно занимание се пробягват както по-къси, така и по-дълги отсечки съответно с много висока и ниска скорост. Gosta Olander препоръчва заедно с вариациите в темпото бягането да се извършва при утежнени условия - мека почва, дълбок сняг и пр. Такава тренировка се провежда извън стадиона по равен или хълмист терен.
Методите на тренировка с променлива интензивност намират широко приложение в практиката. Това до голяма степен се дължи на факта, че наподобяват двигателната дейност на човека в ежедневния му живот, поради което организмът се приспособява много бързо към такъв променлив режим на работа. От друга страна, въздействието на променливото натоварване върху организма на спортуващия е многостранно. Методите на тренировка с променлива интензивност се използват предимно за развитие на скоростната издръжливост. Отсечките, изпълнявани с надкритична скорост, включват активно фосфокреатиновия и гликолитичния механизъм на възстановяване на АТФ, докато по време на изпълняваните в по-бавно темпо отсечки се активира аеробната производителност на оргазма.
Многократната промяна на скоростта и интензивността на работата подобрява възможностите на регулаторните механизми на организма за бързо превключване от един тип обмяна на друг. Според Й. Русчуклиев най-ценното в този метод е усъвършенстването на подвижността на регулаторните механизми на организма особено тези на вегетативната нервна ситема и инервираните от нея функции на кръвообращението и дишането. Това е особено необходимо във връзка с предотвратяване на настъпването на “мъртва точка” или за преодоляването ѝ.
Според Д. Матеев методът с променлива интензивност е най-ефективен при развитието на силовата издръжливост и в подходяща форма може да се прилага в спортовете като борба, гимнастика и др.
Интервален метод на тренировка
Интервалната тренировка има за цел увеличаването на скоростната издръжливост. Тя по същество е модификация на метода с променлива интензивност, където непрекъснатостта на натоварването неминуемо понижава общото ниво на интензивност на работата. Именно с цел да се постигне висока интензивност на натоварването в цялата тренировка, се преминава към многократно изпълнение на краткотрайни (къси) отсечки, но затова пък с висока интензивност и с краткотрайни интервали на почивка между тях. Така например една интервала серия в тренировката на лекоатлета може да се състои и в 30 пъти по 200 m с време 34 - 35 s и почивка 90 s. Или в плуването: 24 пъти по 50 m с време 85 - 95% от максималното и почивка 45 s.Интензивната работа представлява силен дразнител за сърдечния мускул, предизвиквайки неговата хипертрофия и дилатация. Както е известно, увеличаването на обема на сърцето, съчетано с хипертрофия на мускулатурата му, е една от основните предпоставки за проява на голяма издръжливост. Най-подходящи условия за развиване на дилатация на сърцето е работа му при голям ударен обем. Именно такива условия се създават по време на интервалната работа. В случая обаче големият ударен обем се постига не толкова по време на натоварванията, колкото по време на почивките между тях.
През време на почивките се забелязват много съществени реакции от страна на кардиореспираторната система. Докато по време на краткото натоварване кислородната консумация е сравнително ниска, в първите 30 s след него тя не само че не се възстановява, но дори се покачва над работното си ниво. Но пулсовата честота започва веднага да спада с прекъсване на натоварването. Следователно повишената кислородна консумация може да бъде резултат на повишения ударен обем на сърцето. За това свидетелства и повишаването на кислородния пулс след завършване на натоварването.
От казаното се налага изводът, че в процесът на приспособяване на организма към продължителните натоварвания главното въздействие на интервалния метод на тренировка се пада на интервала на почивка, влиянието на която се изразява в икономизация на функциите на дишането и кръвообращението.
За да се получат през време на почивката изброените положителни изменения в дейността на вегетативните системи, е необходимо натоварването преди това да бъде с подходяща интензивност и продължителност. Голям ефект при развитието на аеробните възможности дава анаеробната работа, провеждана под формата на краткотрайни (не повече от една минута) натоварвания. Продуктите на анаеробното разграждане стимулират дихателните процеси по време на почивката, поради което консумацията на кислород първоначално се повишава.
Оттук следва, че почивката между натоварванията не трябва да бъде дълга. Ако продължителността ѝ е между 45 и 90 s, се дава възможност следващата работа да се извърши на фона на повишени дихателни функции, в следствие на което следващите натоварвания не протичат в условия на увеличаващ се кислороден недостиг, напротив, той дори намалява.
Пулсовата честота може да служи като индикатор за интензивността на работата и продължителността на почивките. Смята се, че за получаването на посочените положителни изменения в кардиореспираторната система най-подходяща е интензивност, при която пулсовата честота достига до 180 уд./мин, докато повторното натоварване може да започне, когато честотата на сърдечните съкращения спадне до 130 уд./мин.
Интензивните натоварвания оказват положителен тренировъчен ефект и върху мускулатурата. Те стимулират нейната хипертрофия. Освен това динамичната работа създава условия за повишаване на капиляризация на мускулите. А тъй като интервалите на почивка са краткотрайни, през това време не се включват вазоконстрикторните механизми, така че през време на цялата интервална серия капилярната мрежа на работещите мускули е силно разширена. Това облекчава значително работата на сърцето, което работи през цялото време срещу намалено съпротивление.
Както се вижда от всичко казано дотук, методът на интервалната тренировка има извънредно широк диапазон на действие върху организма, развивайки по този начин много ефективно издръжливостта му към високи скорости на придвижване.
Една разновидност на интервалния метод на тренировка е методът на „повторна тренировка“. Различието е в това, че интервалите на почивка се удължават, а интензивността, с която се изпълняват натоварванията е максимална. Целта, която се преследва в този случай е увеличаването на максималната скорост. Тъй като това се постига чрез трениране на анаеробните механизми на организма, се прилага максимална или близка до нея (95-98%) интензивност. Интервалът на почивка има за задача да осигури достатъчно възстановяване на работоспособността, за това тук в зависимост от дължината на отсечките то е по-дълъг и може да достигне 5 - 8 min. Въздействието на метода на повторната тренировка е разгледано по-подробно при анализа на бързината и скоростта. Методът на повторна тренировка се използва много успешно при трениране на качеството сила.
Както показва анализът на отделните методи на спортна тренировка в по-голямата си част те имат за цел повишаване на издръжливостта. Силовата тренировка има свои специфични методи и както беше подчертано, бързината и максималната скорост подлежат трудно на трениране и сравнително малко се повишават в резултат на упражняването. Затова повишаване на спортните резултати може да се постигне преди всичко чрез увеличаване на издръжливостта към високи скорости и съпротивления.
Анализът на методите на тренировка показва също така, че всеки един от тях е много конкретно, насочен към един или друг механизъм на адаптация на организма към физически натоварвания. Всеки от тях е доказал в практиката своите положителни страни, преди да бъде утвърден като такъв. Методът на интервалната тренировка като най-съвременен и отговарящ на днешното ниво на развитие на спорта си спечели голяма популярност и приложение. Практиката обаче скоро показа, че едностранчивото въздействие върху организма не може да осигури всестранна адаптация към всички изисквания на физическите натоварвания. Това наложи да се повдигне напълно обоснована дискусия относно въпросът кой метод на тренировка трябва да се предпочита при трениране на издръжливостта. Резултатите от нея са категорични - тренировъчните методи трябва да се използват комплексно в годишния цикъл на подготовка на спортиста. Интервалната тренировка предизвиква най-бързо протичане на приспособителните реакции на организма и по този начин най-бързо увеличава издръжливостта. Постигнатата обаче в случая спортна форма не е стабилна и не може да се поддържа дълго време. Чрез равномерния метод и метода с променлива интензивност приспособителните изменения настъпват след значително по-дълъг период. За сметка на това, те обаче са по-стабилни. По тези съображения в интервалния метод започнаха да се включват и по-дълги дистанции. В неговия „чист“ вид той е много подходящ в състезателния период на подготовка на спортиста, след като през подготвителния и основния период е била изградена една стабилна морфо-функционална основа на издръжливостта посредством продължителна, по-малко интензивна работа.
Коментари
Публикуване на коментар